Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Два от корабите, които вчера бяха тук, ги нямаше, забеляза Кет. Затова пък на кейовете имаше нови пет: малка търговска гемия, наречена „Наглата маймунка“, огромен китоловен кораб от Ибен, който вонеше на катран, кръв и китова мас, два разнебитени съда от Пентос и една дълга зелена галера от Стар Волантис. Кет спираше под всеки мостик и викаше високо: „Миди, раци, стриди“, веднъж на търговския говор и още веднъж — на Общата реч на Вестерос. Един на китоловеца я изруга толкова гръмко, че подплаши котките, а един от пентошките гребци я попита колко иска за мидата между краката си, но при другите кораби извади повече късмет. Моряк от зелената галера изгълта шепа стриди и й разказа как капитана им го убили лисенски пирати, като се опитали да вземат кораба им на абордаж при Каменните стъпала.
— Саан беше, кучият му син, със „Сина на старицата“ и големия му „Валириан“. Размина ни се, ама за малко.
„Наглата маймунка“ се оказа от Града на гларуса, с екипаж от Вестерос, и се зарадваха, че ще могат да си поговорят с някого на Общата реч. Един попита как момиче от Кралски чертог се е докарало да продава миди по пристаните на Браавос, тъй че й се наложи да си разкаже версията.
— Тук ще сме четири дни и четири дълги нощи — рече друг. — Къде може да си намери малко забавление човек?
— Глумците в „Кораба“ дават „Седем пияни гребци“ — каза им Кет, — а в „Мръсното мазе“ при портите на Удавения град има боеве на змиорки. Или пък ако искате, можете да идете до Лунното езеро, там катилите се дуелират нощем.
— Това добре — отвърна друг моряк, — но нашият Уат всъщност иска жена.
— Най-добрите курви са на Щастливия пристан, където е вързан Корабът на глумците. — Показа им посоката. Някои пристанищни курви бяха зли, а дошлите за първи път по море така и не знаеха кои са, та да се пазят. Най-лоша беше С’врони. Всички разправяха, че била ограбила и убила много мъже — после бутала труповете им в каналите, за храна на змиорките. Пияната Дъщеря беше мила, докато е трезвена, но не и след като удари повече вино. А Краставата Джейни всъщност беше мъж. — Питайте за Мери. Истинското й име е Мералин, но всички й викат Мери. — Мери купуваше дузина стриди всеки път, щом Кет минеше край бардака, и си ги делеше с другите момичета. Всички казваха, че има добро сърце. „И най-големите цици в цял Браавос“, обичаше да се хвали самата Мери.
Момичетата й също бяха мили: Бетани Свенливката и Моряшката жена, еднооката Юна, дето можеше да ти предскаже бъдещето по капка кръв, сладката мъничка Лана, че даже и Асадора, жената от Ибен с мустаците. Можеше и да не са красиви, но бяха добри с нея.
— Всички хамали ходят в Щастлив пристан — увери Кет мъжете от „Наглата маймунка“. — „Момчетата разтоварват корабите, а моите момичета разтоварват младоците, дето плават на тях“, така казва Мери.
— А чаровните мадами, за които пеят певците? — попита най-младата маймунка, червенокосо момче с лунички, едва ли беше на повече от шестнайсет. — Наистина ли са толкова хубави? Къде мога да си намеря някоя от тях?
Другите моряци го изгледаха и се разсмяха.
— Седем ада, хлапе — каза един. — Капитанът сигурно ще може да си вземе куртизанка, но само ако продаде скапания си кораб. Таквиз пички са за лордове, не за простаци кат’ нас.
Куртизанките на Браавос бяха прочути по целия свят. Певци ги възпяваха, златари и бижутери ги обсипваха с дарове, занаятчии им се молеха за високата чест да им подарят изделията си, търговци плащаха щедро, за да бъде някоя с тях на балове, на пиршества и представления на глумци, а градските катили се избиваха в тяхно име. Докато буташе количката си покрай каналите, Кет понякога зърваше някоя от тях, понесла се по водата на баржата си на път за среща с любовник. Всяка куртизанка си имаше лична баржа и слуги, които да я закарат на среща. Поетесата винаги беше с книга в ръка, Лунна сянка се обличаше само в бяло и сребърно, а Мерлинг Кралицата никога не можеше да я види човек без нейните русалки, четири млади девици, едва-що разцъфтели: държаха шлейфа на роклята й и оправяха прическата й. Всяка куртизанка беше от хубава по-хубава. Дори Забулената дама беше красива, макар че само онзи, когото приемеше за любовник, можеше да й види лицето.
— Веднъж продадох сърцевидни миди на една куртизанка — похвали се Кет на моряците. — Повика ме, докато излизаше от баржата. — Бруско изрично й беше обяснил никога да не заговаря куртизанка, освен ако тя първа не я заговори, но жената й се беше усмихнала й и плати в сребро, десет пъти над цената на мидите.