Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тетрарх [bg]
Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тетрарх [bg]

Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:

Сантенар е на колене. Проточилата се война с иноземните лиринкси бързо се доближава към край — край, в който човечеството ще се окаже губещата страна. Появата на огромна флотилия аахимски бойни конструкти прибавя мъчителна несигурност към нарастващото отчаяние: към коя от страните ще се присъединят нашествениците от Аахан? И каква е същинската цел на появата им? Тиан е сломена. Опустошена от вина и отвращение към себе си, тя е принудена да бяга из изоставения Тиртракс, за да избегне отмъщението на неумолимия Ниш, твърдо решен да я изправи на съд заради извършеното от нея предателство. Бъдещето на света се намира в ръцете на трима несъвършени: Тиан, чиято геомантия крие ключа към силата, способна да спаси или унищожи Сантенар; Ниш, самообявил се за инструмент на възмездие; и Иризис, чиито таланти са скрити дори от самата нея.
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX   
Удивително светопострояване. Locus
1 ... 248 249 250 251 252 253 254 255 256 ... 293
Перейти на страницу:

— Открихме я и я картографирахме. Тя е малка и кръгла, с широко излъчване. Но не открихме следи от възлопресушител.

— Може би използват енергията за плътоформиране и затова полето е слабо. — Флид се обърна към перцептора. — Юлия?

— Да — тихо отвърна тя.

— Какво ти е?

— Лошо!

— Можеш ли все още да виждаш модела си?

— Разбира се! — презрително каза Юлия.

— Питам, защото не можеше, когато изгубихме Ниш — промърмори скрутаторът. — Искам да се оглеждаш за възлопресушител по обратния път. Можеш ли?

— Уморена!

В последните няколко дни Юлия се държеше неизменно грубо със скрутатора.

— Все пак искам да погледнеш. Става ли?

По-рано тя се бе изправяла срещу него — неуспешно.

— Да, скрутаторе.

Полетяха по права линия към Госпет. Нощта бе красива, ясна. Навигаторът нанасяше напредъка им върху картата. Юлия не виждаше нищо. Всички бяха потиснати.

— Ами ако прелетим над Снизорт? — предложи Иризис. — Възможно е лиринксите да изхвърлят излишната енергия сред асфалтовите езера. Юлия може да засече нещо.

Той се замисли.

— Опасно е в толкова ясна нощ. Ще трябва да летим ниско, ако искаме да имаме шанс.

— Но…

— От друга страна, тези ями представляват идеалното място за пренасочване на енергия.

Прекосиха Снизорт от юг на север. Нощта бе задушна. Луната се отразяваше в мастиленочерните залежи, лъскави до огледалност. Иризис наблюдаваше Юлия.

— Нищо!

Въздухоплавът се обърна, за да поеме обратно.

— Лиринкс — провикна се пилот Хила.

Юлия се сепна. Лунната светлина освети страха в големите й очи.

— Всичко е наред, Юлия — каза Иризис. — Той е под нас. Ние можем да се издигнем по-високо от него.

— Вълни от плът! — провикна се Юлия и залитна.

Скрутаторът я подхвана и кресна на пилота да поеме към Госпет.

— Какво може да означава това?

Иризис бе виждала подобна реакция и преди, точно преди нападението над лиринкските ледени куполи.

— Означава, че лиринксите в Снизорт плътоформират.

— Вече знаем това. Но какво плътоформират?

— Тиан — прошепна Юлия.

Иризис и скрутаторът се спогледаха.

— Сигурна ли си, Юлия?

Това питане бе излишно. Дребната жена никога не грешеше.

— Какво прави Тиан?

Юлия не отговори. Тя дишаше тежко.

— Още от сутринта й е лошо — каза Иризис.

Тя и Флид отново се спогледаха.

— Интересно — рече скрутаторът, — дали тя и Ниш не са се плътоформирали взаимно?

— Това би обяснило много неща.

Остатъкът от пътуването премина в мълчание. До приземилия се въздухоплав дотича Фин-Мах и настойчиво започна да шепне в ухото на скрутатора. Флид кимна. Тя се прибра обратно.

Скрутаторът помогна на Юлия да слезе:

— Смяташ ли, че утре ще можеш да продължиш с търсенето на възлопресушителя?

— Намерих го — изсумтя дребната жена. — Уморена. Лягам.

— Какво? Къде? — в един глас извикаха Иризис и Ксервиш Флид.

— Смолни ями. Когато лиринксът се появи. Под земята. Дълбоко. Много странен.

Флид хвърли кос поглед към Иризис.

— Какво искаш да кажеш, Юлия?

Запитаната мълчаливо се отдалечи. Скрутаторът се затича и пред прага я хвана за ръката.

— Юлия?

— Включва се и се изключва. — Тя се отскубна и бързо пое по коридора.

— Това добро или лошо е? — рече Флид. — Във всеки случай го открихме точно навреме.

— Защо? Какво има пък сега?

— Аахимите вече се виждат на хоризонта — конструктите им се равняват по численост на нашите кланкери. Несъмнено и останалите от тях са на път.

— Срещу нас или в наша подкрепа пристигат?

— Ще ми се да знаех! Сега мълчи, трябва да помисля.

Заедно с Фин-Мах прекараха оставащото време от нощта на верандата.

— Излиза, че лиринксите са пленили Тиан — каза Флид. — Как се е стигнало до това?

— Още не съм открила — отвърна Фин-Мах. — Мас се опитва да узнае.

— По-важно е — рече Иризис, — какво общо има тя с плътоформирането им?

— В Калисин са използвали таланта й. Може би тук правят същото.

1 ... 248 249 250 251 252 253 254 255 256 ... 293
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)