Сърцето на зимата

— Всичко ще стане според плана! — каза той на глас. Кръв и пепел, прозвуча като тъпия Беслан! — Няма да се наложи да си пробивам с бой изхода от проклетия палат! — Също толкова тъпо. На зарове късметът беше нещо чудесно. Но ако разчиташ на късмета на други места, смъртта ти е в кърпа вързана.

Изтегна се на леглото, без да сваля ботушите, метна крак върху крак и полежа така, загледан в лъка и копието. Вратата към дневната беше оставил отворена и чуваше как звънът на часовника отмерва час след час. Светлина, страшно му трябваше късмет тази нощ.

Светлината от прозореца гаснеше толкова бавно, че той едва се сдържа да не стане и да не погледне дали слънцето случайно не е спряло, но по някое време сивкавата светлина помръкна, а след това съвсем се стъмни. Часовникът изкънтя два пъти и след този звън единствените звуци бяха барабаненето на дъжда и свисъкът на вятъра. Работниците, опълчили се на лошото време, сигурно вече си прибираха сечивата, за да повлекат уморени нозе към дома. Никой не влезе да запали лампите или да добави цепеници в огъня. Никой не очакваше да е тук, защото бе преспал в същото легло предната нощ. Пламъците в камината на спалнята се смалиха и замряха. Всичко вече беше в ход. Олвер беше скътан в онази стара конюшня — по-голямата част от покрива й все още беше запазена. Часовникът отмери първия кръгъл час от вечерта и някъде след не повече от седмица примерно — четири звъна за втория…

Той се надигна от леглото, проправи си пипнешком път до тъмната като катран дневна и отвори касата на един от високите прозорци. Силният вятър вкара капки дъжд през бялата решетка от ковано желязо и бързо намокри палтото му. Луната се криеше зад облаците и градът се бе превърнал в загърната от дъжда черна грамада, без една мълния, която да я освети. Вятърът и дъждът бяха залели всички улици. Нощта щеше да ги скрие, когато напуснеха палата. И всеки патрул, който ги видеше в това време, щеше да се усъмни. Вятърът го сряза през мокрото палто, Мат потръпна и затвори прозореца.