Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
— Той е приятел, принце. Най-добрият приятел, когото съм имал, и иска да бъде и ваш приятел.
Погледът ми не се откъсна от лицето на принца, докато посягах с другата си ръка към Шута. Миг след това усетих дългите му пръсти в ръката си. Стиснах ги и ръката му се затвори около моята.
— Стига да ме приемете — каза Шутът скромно, — ще ви служа, както служих на баща ви и на дядо ви, ваше височество.
(обратно)Глава 28 Завръщане у дома
През годините между Шестте херцогства и Външните острови е имало както търговия, така и войни. Също както се редуват приливите и отливите, ние сме разменяли стоки и сме сключвали династични бракове, а след това сме воювали и сме избивали родствениците си. Това, което отличава Войната на Алените кораби от тази дълга и кървава традиция, е, че за първи път външноостровитяните бяха обединени от един-единствен боен главатар. Кебал Тестото бе името му. Описанията за него са противоречиви, но според повечето разкази той започва като пират и разбойник. Отличава се като мореплавател и воин и мъжете, които го следват, се замогват. Мълвата за успехите им и богатата плячка, която събират, привлича към него и други мъже с подобно мислене и скоро той разполага с цяла флотилия разбойнически кораби.
При все това той би могъл да си остане най-обикновен пират, извършващ набези там, където го отведе вятърът. Но той решава да постави всички Външни острови под своя власт. Формите на принуда, които прилага, забележително напомнят за Претопяването, което той по-късно приложи срещу народа на Шестте херцогства. Някъде по това време той постановява всички бойни кораби да бъдат боядисани в червено и да нападат Шестте херцогства. Интересно е да се отбележи, че по същото време, в което стават тези тактически промени във флотата на Кебал Тестото, хората в Шестте херцогства за първи път чуват за Бледата жена.
„Описание на Войната на Алените кораби“, ФедренСтигнахме в Бъкип на свечеряване. Можехме да стигнем и по-рано, но Шутът ни забави нарочно — направихме една наистина много дълга почивка за следобедна закуска. Според мен Шутът искаше да даде на принца още един ден спокойствие, преди той отново да се гмурне в дворцовия водовъртеж. Никой от нас не спомена за хаоса и веселата суетня на годежната церемония, която щеше да донесе новолунието. Принцът с удоволствие се беше включил в играта ни и яздеше до Лорд Златен, изпълнен с толкова пренебрежение към простия му слуга, колкото се полага на един благороден младеж. Усмихваше се благосклонно на разказите на лорд Златен за лов, балове и далечни пътешествия, като нито за миг не забравяше, че е принц. Лоръл яздеше до другото стреме на лорд Златен и предимно мълчеше. Мисля, че на принца му харесваше новата му роля. Долавях облекчението му от това, че сме го включили. Не беше вече капризното момче, което чичковците са помъкнали към къщи, а младеж, завръщащ се от лошо приключение, но с приятели. Отчаяната му самота бе облекчена. Въпреки това усещах усилващото му се безпокойство, докато се приближавахме към Бъкип. Пулсираше по общата ни връзка на Умението. Отново се зачудих дали и той я чувства като мен.
Горката Лоръл май беше изумена от промяната у младежа. Той като че ли напълно бе възстановил бодрия си дух и бе загърбил неприятностите си сред Петнистите. Не знам дали долавяше крехката уязвимост в смеха му или забелязваше колко добре подновява лорд Златен разговора в моментите, когато принцът сякаш губеше нишката му. Аз — да. Изпитвах облекчение от това, че момчето толкова здраво се е лепнало за лорд Златен. Тъй че си яздех сам. Някъде в ранния следобед обаче Ловкинята изостана и подкара до мен, като остави принца и лорда да се наслаждават на новооткритото си приятелство.
— Изглежда съвсем различен — каза ми тихо.
— Да — съгласих се.
Постарах се да прикрия цинизма в тона си. След като Предан и лорд Златен бяха заети, тя благоволяваше отново да ми говори. Знаех, че не бива да я виня за избора й накъде да насочи вниманието и обичта си. Да я почете с вниманието си лорд Златен не беше никак малко постижение за нея. Зачудих се дали щеше да опита да продължи връзката, след като се върнехме в замъка. Щеше да е обект на завист от страна на дамите, ако го направеше. Дори се зачудих колко дълбоко е за нея това увлечение. Приятелят ми наистина ли бе хлътнал по нея? Погледнах я замислено. Биваше си я. Здрава, млада — и добра ловкиня. Внезапно долових вълчите оценки в мислите си. Поех си дъх и оставих болката да отшуми.