Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Бойната секира се бе забила в приклада на пушката на Ред Фокс. Токай-ихто веднага разбра това. И го видя, когато собственият му мустанг политна и той самият можа да се спаси само чрез скачане, да не го затисне тялото на животното.
Жребецът започна да се въргаля по земята; сигурно бе улучен така, че нямаше да може отново да се изправи на крака. Токай-ихто се бе хвърлил в тревата. Погледът му се плъзна нататък към врага. Той чакаше да разбере какво смята да прави Фред Кларк. Силният удар на секирата не го бе повалил на земята; той все още висеше от едната страна на своя изправил се на задните си крака кон. Само пушката с направения на трески приклад лежеше на земята. С една ужасна ругатня Ред Фокс се отказа от станалото вече негодно оръжие и подкара бързо коня си от тъмния западен склон напреко надолу към долината. След като бе лишен от своята стреляща надалеч пушка, сега целта му бе да се измъкне от обсега на Токайихтовите стрели и да достигне равните поляни, където кобилата щеше да развие цялата си бързина. Единственото предимство, което му бе останало, бе този кон; младият дакота бе лишен от своя. Кулестият жребец направи още един опит да се изправи, но краката му се подгънаха и той отново падна.
Междувременно Фред Кларк се отдалечи. Яздеше като индианец. Беше се скрил още по-старателно зад тялото на коня си. Само дебелата подметка на тежкия му ездачески ботуш се подаваше над гърба на коня. Токай-ихто запрати няколко измамни стрели, чиито костени върхове останаха да стърчат, забити в подметката. По този начин на белия бе отнета възможността да гледа индианеца, защото в обратен случай би трябвало да подаде главата си и да я превърне в удобна за прицел мишена. През това време младият дакота остана ненаблюдаван. Той се възползува от мига, скочи на крака и побягна подир отдалечаващия се ездач, приведен дълбоко надолу, с тихи, едва чуващи се скокове и защитен от склона на възвишението. Той вече доста се бе приближил към Ред Фокс, когато онзи достигна равната прерия, където веднага се възползува от бързината на своята кобила.
Младият дакота много добре знаеше, че може с успех да се състезава на бързина на късо разстояние с всеки оседлан кон. Той трябваше да настигне своя враг. С един последен смел скок Токай-ихто преодоля последното разстояние от склона и също стъпи върху равната земя. Оказа се, че в този миг Ред Фокс бе забелязал настигащия го вече преследвач. Ласото му полетя из въздуха, развивайки се. Широката му примка се спусна над младия вожд. Токай-ихто не отскочи, нито се хвърли на земята. Не направи нищо, което би осигурило на врага му нова преднина. Примката се спусна и вождът направо скочи в нея. Сграби здраво въжето пред клупа на примката, за да не може тя да се затегне изцяло. Последва обичайното силно дръпване. Фред Кларк отново се бе прехвърлил върху седлото и бе насочил вниманието си върху коня, който бе дресиран да устои на дръпването на ласото, но отдавна не се бе упражнявал. Токай-ихто се хвърли на земята, сякаш ласото го бе съборило.
Врагът подкара коня в галоп и като изкрещя победоносно, задърпа мнимата си жертва за ласото подир себе си с желание да я умъртви, влачейки я. При това той отново извърна гръб на индианеца, когото смяташе, че е пристегнал в примката. В този миг младият дакота рипна. Стъпи на крака, отскочи от примката и затича с дълги скокове подир ездача, притегляйки към себе си ласото. В този луд бяг двамата врагове излязоха от сянката на възвишението върху огряната от месеца местност. Ред Фокс все още не подозираше нищо, тъй като ласото си оставаше изпънато. Той биеше коня си с камшика, за да го кара да бяга все по-бързо. Другарите на Ред Фокс обаче видяха какво става. Неколцина извикаха. Махайки възбудено с ръце, те се опитваха да предупредят Фред Кларк, а неколцина стреляха срещу младия дакота. Но той вече беше прикрит от тялото на коня на своя враг й куршумите не можеха да го улучат.
В първия миг Ред Фокс взе виковете на своите хора за радостни възгласи от победата, после обаче нещо събуди съмнението му и той извърна поглед назад.
Видя индианеца на един кон разстояние зад гърба си. Крясъкът му секна и камшикът падна от ръката му. Той измъкна револвера си, обърна се върху седлото назад и се прицели с насочена напред ръка към индианеца. Когато стреля, Токай-ихто тъкмо бе скочил, куршумът го докосна леко, прелитайки, без той почти да го усети, и затова не го спря. Подобно на скачащ вълк, с един-единствен отскок вождът се озова върху гърба на кобилата зад своя неприятел. Десницата му сви ръката с револвера така, че пръстите, стискащи оръжието, се отпуснаха; с лявата ръка вождът вдигна камата си.