Храмът на ветровете

Бе й заповядано да седне на резбована каменна пейка до Дрефан, а Ричард, през две пейки по-нататък, бе настанен до Надин. Калан хвърли поглед натам, Ричард също я погледна. В същия миг Дрефан се наведе напред и закри гледката към Ричард. Калан съсредоточи вниманието си върху легата и Кара, застанали пред тях. Шестте сестри се бяха подредили зад съпруга си.

— Събрали сме се тук — в един глас започнаха Кара и легатът, — за да свържем в свещен брак Ричард Рал и Надин Брайтън, а също и Калан Амнел и Дрефан Рал. Това е най-тържественият от всички ритуали. Той осъществява най-съкровените копнения и обрича съпрузите един на друг до живот. Този брак е пожелан и наблюдаван от самите духове.

Калан се загледа в бурените, израсли в пукнатините, набраздили разпадащия се каменен под. С едно ухо долавяше думите за вярност, преданост и задължение. Беше толкова топло и влажно, че едва дишаше. Бялата й рокля на Майка Изповедник бе прилепнала на гърба й. Между гърдите й течаха потни вадички.

Вдигна глава едва когато Дрефан я подкани да стане от пейката.

— Какво? Какво става?

— Време е — каза той. — Ела.

В следващия миг стоеше пред легата и Кара до Дрефан, край нея се бяха подредили три от сестрите като ней-помощнички. Погледна към Ричард и го видя, застанал Надин, до която стояха другите три сестри. Надин грееше в усмивка.

— Ако някой има някакви възражения срещу сватбата хора, трябва да ги сподели сега, защото след като е сторено, светото тайнство не може да бъде развалено.

— Аз имам възражение — каза Ричард.

— Какво е то?

— Ветровете казаха, че трябва да стане по наша воля. Но не е така. Ние сме принудени да го направим. Казано ни бе, че безчет хора ще умрат, ако откажем. Не встъпвам в този брак по своя воля. Правя го единствено с мисълта че ще спася човешки животи.

— Искаш ли да спасиш живота на хората, които ще умрат, ако магията, открадната от Храма на ветровете, не бъде унищожена?

— Разбира се, че искам.

— Тази сватба е част от опита да бъде направено това. Ако не минеш по този път, всички ще умрат. Искаш да ги спасиш. За духовете това квалифицира решението ти да се ожениш като свободна воля. Ако желаеш да оттеглиш съгласието си, трябва да го сториш сега, преди да бъдат положени клетвите. След това няма да можеш да промениш решението си.

Във въздуха надвисна тежка тишина.

Калан пропадаше, напълно безпомощна, в бездънната черна яма. Всичко се случваше твърде бързо. Толкова бързо, че не можеше да си поеме дъх.

— Искам да говоря с Ричард, щом се налага да направя това. Преди да го направя — каза Калан. — Насаме.

Легатът и Кара я изгледаха за миг.

— Тогава побързайте — отвърнаха в един глас. — Не остава много време. Луната вече изгрява.

Двамата се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват другите. Тя стоеше близо до него, вперила очи в лицето му. Искаше й се Ричард да ги спаси от това. Трябваше да ги спаси. Да направи нещо, и то веднага — още миг и ще е твърде късно.

— Ричард, нямаме време. Има ли нещо? Измисли ли как да ни спасиш от това? Някакъв начин да запазим и вота на онези хора, без да обричаме на гибел своя.