Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Предишната нощ изкарахме заедно под един покрив — трима вампири, вещица и вещер, демон, двама човеци и едно куче. Не бързай да отхвърляш новите идеи, Даяна. — Баща ми ме погледна неодобрително. — После смятам да се отбия при Катрин и Марджъри. Много вещици ще излязат тази вечер. Тези двете определено ще знаят къде ще бъде най-забавно. — Баща ми явно вече си говореше на «ти» с половината град.
— Ще те помоля да внимаваш. Особено около Уил, татко. Никакви «еха» или «добре изиграно, Шекспир». — Баща ми си падаше по жаргона. Както сам казваше, той бил отличителният белег на антрополога.
— Ако можех да взема Уил у дома с мен, от него щеше да стане много як — съжалявам, скъпа — колега. Има чудесно чувство за хумор. Департаментът ни определено има нужда от такъв като него. Да поотпусне напрежението, ако разбираш какво имам предвид. — Баща ми потърка ръце. — А вашите планове какви са?
— Нямаме планове. — Погледнах към Матю и той сви рамене.
— Мислех си да отговоря на някои писма — колебливо рече съпругът ми. Купчината поща беше станала застрашителна.
— О, не! — Баща ми се облегна в стола си. Изглеждаше ужасен.
— Какво? — Обърнах глава да видя кой или какво е влязло в стаята.
— Не ми казвайте, че сте от онези учени, които не могат да отделят живота от работата. — Той вдигна ръце, сякаш искаше да се предпази от чума. — Отказвам да повярвам, че дъщеря ми може да е такава.
— Това беше малко театрално, тате — рязко отвърнах. — Можем да прекараме вечерта с теб. Никога досега не съм пушила. И ще бъде паметно да опитам за първи път с Уолтър, тъй като именно той е въвел тютюна в Англия.
Баща ми ме изгледа с още по-голям ужас.
— Категорично не. Ще се държим като нормални хора. Лайънъл Тайгър твърди…
— Не съм голям любител на Тайгър — намеси се Матю. — Този социален хищник никога не ми е харесвал.
— Можем ли за момент да оставим темата за човекоядството и да обсъдим защо не искаш да прекараш последната си нощ тук с Матю и мен? — Чувствах се засегната.
— Не е така, скъпа. Помогни ми, Матю. Изведи Даяна на разходка. Трябва да измислиш нещо за правене.
— Като пързаляне с ролери ли? — повдигна вежди съпругът ми. — В Лондон от 16-и век няма много пързалки. А и през 21-ви век се броят на пръсти, ако мога да добавя.
— По дяволите. Обичам ролерите. Когато искаме да се отървем от Даяна за няколко часа, с Ребека отиваме на едно място в Дорчестър и…
— Ще излезем на разходка — побързах да го прекъсна аз. Баща ми можеше да бъде ненужно откровен в описанията как са прекарвали свободното си време с майка ми. Може би си мислеше, че така може да разклати представите на Матю за порядъчност. Когато не се получи, започна да нарича Матю «сър Ланселот», за да го дразни.
— Разходка? Ще се разхождате? — Баща ми замълча за момент. — Имаш предвид в буквалния смисъл, така ли?
Той бутна стола си назад.
— Нищо чудно, че създанията ще тръгнат по пътя на птицата додо. Излизайте. И двамата. Веднага. И ви нареждам да се забавлявате. — Той ни помъкна към вратата.
— Но как? — озадачих се аз.
— Една дъщеря не бива да задава подобен въпрос на баща си. Нощта преди Еньовден е. Излезте и питайте първия срещнат какво да правите. Или по-добре следвайте нечий пример. Вийте срещу луната. Правете магии. Или поне се налудувайте. Сигурен съм, че дори сър Ланселот го прави. — Той повдигна бързо вежди. — Схващаш ли картинката, госпожице Бишъп?
— Мисля, че да. — Тонът ми отрази съмненията ми относно представите на баща ми за забавление.
— Добре. Няма да се прибера преди изгрев-слънце, така че не ме чакайте. Още по-добре останете цялата нощ навън. Джак е с Томи Хариът. Ани е с леля си. Пиер… не знам къде е Пиер, но определено не му е нужна детегледачка. Ще се видим на закуска.
— Кога започна да наричаш Томас Хариът «Томи»? — полюбопитствах. Баща ми се престори, че не ме е чул.
— Дай прегръдка, преди да излезеш. И не забравяйте да се забавлявате, нали? — Той ме награби в прегръдката си. — Ще се видим утре, малката.
После ни избута навън и затръшна вратата под носа ни. Посегнах към дръжката, но ръката ми се озова в хладната ръка на вампир.
— Той ще си тръгне след няколко часа, Матю. — Посегнах с другата ръка. Матю хвана и нея.
— Знам. Той също знае — обясни съпругът ми.
— Тогава би трябвало да разбере, че искам да прекарам повече време с него. — Взирах се във вратата, нареждах мислено на баща ми да я отвори. Виждах нишките, които започваха от мен, минаваха през дървото и стигаха до магьосника от другата страна. Една от тях се скъса и шибна дланта ми като ластик. Изохках. — Татко!