Глутница ангели

— Днес добре ли се позабавлява? — поинтересува се жената.

— Божичко, рекламата е нещо, което човек търпи, а не се забавлява с него — отвърнах аз.

— Сигурно — кимна тя.

Беше толкова мила, говореше толкова спокойно и благо, та почти забравих, че и тя е от отдел „Връзки с обществеността“. По едно време ми мина през ума, че може и да се е обидила.

— Въпреки това без рекламата бизнесът ще умре — подхванах аз, разчитайки на актьорския си инстинкт да съм убедителен.

Джун се хвана.

Никога досега не бях виждал такава библиотека. Низ кутийки от стъкло и стомана с бюра и компютри върху тях. Напомняше ми декора на един научнофантастичен филм от началото на седемдесетте години — в него се разказваше как компютрите били превзели света. Говореха с гласа на Орсън Уелс. Тъжна работа!

— Къде са книгите? — попитах аз.

Посрещна ни симпатичен дребосък с къдрава черна коса и вчерашна брада.

— Здравей, Рафиъл! — провикна се Джун.

— Здрасти, Джун, какво ново, старо? — отвърна той.

Веднага долових нюйоркския му акцент.

— Северноамериканец! — вдигнах радостно ръце.

— Точно така — потвърди мъжът. — Добре дошъл при нас, млад гений! Нали така ти викаха?

— Изостанал си с десет години.

— Вярно си е, времето лети. Казваш се Марти Бърнс, нали? — попита ме той и се взря по-внимателно в мен.

Обясних на Рафиъл, който според мен бе влюбен до уши в нашата Джун, че търся някакви данни за Ултима Тулий.

— Май беше някаква крайнодясна организация, нали? — поинтересува се човекът. — От рода на Бригада 18?

— Раф знае всичко и всички — намеси се и Джун.

Дали влюбеността не беше споделена? Все пак според мен мъжът беше малко нисичък за Джун.

— Подробности не знам, но явно наистина е някаква скинарска организация. Информацията ми се изчерпва с това.

— Е, напоследък скинарите нещо са кротнали — отбеляза библиотекарят. — За разлика от едно време крайнодесните вече не карат през просото, пипат по-изтънчено. Но за черната работа пак прибягват до услугите на скинарите.

— Разкажи ми нещо повече.

— Да, чух за случилото се. Добре си се справил. Но както вече ти обясних, днешните фашисти и нацисти пипат по-предпазливо. Много кибер грамотни са. Но все пак дай да видим какво ще открием.

Рафиъл ни заведе при компютъра и натисна копчето за търсене. Видях как набира на клавиатурата „Ултима Тулий“ и докато чакаше резултатите, аз забарабаних с пръсти по писалището.

— Тази база данни е обща за всички големи сериозни вестници. Ако през последните три години в тях е пишело нещо за „Ултима Тулий“ веднага ще разберем.

Машината бипна и библиотекарят щракна няколко пъти мишката. Върху екрана изникна списък с пет-шест източника.

— Не е много — каза Рафиъл. — Искаш ли да хвърлиш едно око?