Мрачни времена

— Може да ни се наложи да слезем в мазето — предложи Едноокия. — Едно ти обещавам. Ние двамата с дребосъка няма да се забъркваме в това нещо. На бас, че дори и Дългата сянка щеше да се уплаши, ако беше тук да го види. Човекът е вложил много труд в подготовката му. Много скоро тук ще стане твърде нездравословно.

Без да хаби никакво време за проучване, Гоблин се съгласи:

— Ако запечатаме вратите и използваме белите свещи, можем да издържим до изгрев-слънце.

— Значи това е някаква магия със сенки?

— Някаква — потвърди Гоблин. — Не ме карай да се взирам в нея толкова, че да й привлека вниманието.

— Ти да се подложиш на някакъв риск, Боже опази! Някой от вас двамата може ли да даде по-практично предложение?

— По-практично? — изломоти Едноокия.

— Тука водим битка.

— Можем да си подадем оставката — обади се Гоблин. — Или да се предадем. Или да им предложим да си сменим местата.

— Можем да преподнесем малко човешко жертвоприношение на някой от кръвожадните богове на Смотаняка и Идиота.

— Знаеш ли с какво най-много ми липсва Знахаря, Мъргън?

— Сигурен съм, че ще ми го кажеш, независимо дали аз искам да го чуя.

— Ама си прям, да му се не види! Липсва ми чувството му за хумор.

— Чакай малко. Чувството му за хумор? Ти занасяш ли се с мен или какво? Какво чувство за хумор? Тоя човек…

— Той знаеше, че никой от нас няма да се измъкне жив от този живот, Мъргън. Никога не се е вземал напълно насериозно.

— За човека, който беше Старецът ли говорим? За Знахаря? Летописец на Отряда и главен намествач на кокали в свободното си време? Та, той бил смешник, така ли?

Докато се дърлехме, останалият свят си гледаше работата. Което означаваше, че положението ни се влошаваше с всяка минута. Човешка слабост, стара като света — да се карате, докато до вас къщата ви гори.

— Господа, вие си спорете, щом искате — намеси се Едноокия. — Аз ще поканя момчетата долу да ги черпя една бира и да хвърлим едни карти. — И той посочи надолу с кривия си черен пръст.

Блещукащият прах с жестоката паяжина вътре в него започна да се спуска над града. Можеше да се разрасне достатъчно, че да впримчи в нея всички ни.

Възцари се огромно безмълвие.

Вътре в града и извън него, приятели и врагове, хора от десетина раси и религии се бяха втренчили до един в паяжината от сенки.

Тъкача на сенки, разбира се, бе напълно погълнат от създаването на своето смъртоносно творение.

Нападението на сенчестите загуби енергията си — войниците на Господаря на сенките решиха да се покрият и да оставят шефа си да им улесни задачата.