Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
Менчу беше озадачена, но възбудена. Тя седна на ръба на канапето и се загледа в картината на фламандския майстор, сякаш я виждаше за първи път.
— Продължавай. Цялата съм слух.
— От това, което знаем, могат да се намерят няколко причини за убийството на Роже д’Арас. Една от тях би била предполагаемият роман между него и херцогиня Беатрис — жената, облечена в черно, която чете до прозореца.
— Искаш да кажеш, че херцогът го е убил от ревност?
Хулия направи уклончив жест.
— Нищо не искам да кажа. Просто цитирам една възможност. — Тя посочи купищата книги, документи и снимки на масата. — Може би художникът е искал да привлече вниманието на хората върху престъплението. Може би тъкмо това го е накарало да нарисува картината, а може и някой да му я е възложил с такава цел. Никога няма да знаем със сигурност, но едно е ясно: в картината се крие ключът към убийството на Роже д’Арас. Надписът го доказва.
— Скритият надпис — поправи я Сесар.
— Фактът, че е скрит, подкрепя теорията ми.
— Ами ако художникът просто се е уплашил и е решил, че намекът е прекалено ясен? — попита Менчу. — Дори през петнайсети век не е било възможно да обвиняваш хората, както ти дойде.
Хулия погледна картината.
— Възможно е Ван Хойс да се е уплашил, че е представил прекалено ясно ситуацията.
— А може да е скрил надписа по-късно — предположи Менчу.
— Не. И на мен ми мина подобна мисъл през ума, затова след ултравиолетовия анализ подготвих едно миниатюрно парченце в напречно сечение за микроскопски анализ. — Тя взе един лист хартия от масата. — Ето резултата, пласт след пласт: основата е дъб, следва много тънък слой смес от калциев карбонат и лепило от животински произход, бяла оловна боя и масло за имприматура27, още три слоя, съдържащи бяла оловна боя, цинобър и черна слонова кост, бяла оловна боя и медна смола, лак и така нататък. Анализът е идентичен с останалата част от картината — същите смеси, същите пигменти. Сигурно е, че самият Ван Хойс е замазал надписа, и то скоро след като го е нарисувал. Няма съмнение по този въпрос.
— Тогава?
— Като се има предвид, че се движим като по опънато въже през цели пет века, съм склонна да се съглася със Сесар. Възможно е ключът към загадката да се крие в шахматната партия. Не ми беше хрумнало, че necavit може да означава и „вземам“, освен „убивам“. — Тя погледна Сесар. — Какво ще кажеш?
Сесар седна на другия край на канапето, отпи глътка джин и кръстоса крака.
— Същото като теб, скъпа. Мисля, че като пренасочва вниманието ни от човека към шахматната фигура, художникът ни дава първата улика. — Той допи деликатно съдържанието на чашата, и подрънквайки с кубчетата лед, я постави на малката масичка до себе си. — Като поставя въпроса кой е взел коня, той ни принуждава да разучим позициите. Все повече се убеждавам, че този изобретателен старик Питер Ван Хойс е имал много странно чувство за хумор — това е покана за игра на шах.
Очите на Хулия светнаха.
— Да започваме играта тогава — възкликна тя и се обърна към картината. Думите й изтръгнаха нова въздишка от Сесар.
— С удоволствие, но това е извън възможностите ми.
— Хайде, Сесар, не може да не знаеш как се играе шах.
— Доста лекомислено предположение от твоя страна, скъпа. Някога да си ме виждала да играя?
— Никога. Но нали всеки има смътна представа от шах.
— В нашия случай ще ти трябва да знаеш повече от начина, по който се движат фигурите. Огледала ли си добре шахматната дъска? Положението е доста сложно. — Той се облегна с драматичен жест, имитирайки изтощение. — Дори аз съм жертва на някои дразнещи ограничения, скъпа. Никой не е съвършен.
В този момент се чу звънецът.
— Трябва да е Алваро — каза Хулия и изтича към входната врата.
Но не беше Алваро. Тя се върна с голям плик, доставен по куриер. В него имаше няколко фотокопия и разпечатана хронология.
— Ето. Сигурно е решил да не идва, но ни е изпратил това.
— Недодялан както винаги — измърмори презрително Сесар. — Трябваше да се обади и да се извини, мизерник такъв. — Той сви рамене. — Всъщност дълбоко в себе си съм доволен. Какво ни е изпратил негодникът?
— Не се дръж така ужасно, когато става дума за него — каза Хулия. — Положил е доста усилия, за да събере цялата информация.
27
Имприматура — последният слой от грунда, изпълнен в цвят. — Б.пр.