Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
— Александра Ивановна, миличка, но тази ваша… работа не заплашва ли бедното ми момиче?
— Първо, доколкото разбрах, дъщеря ви не е момиче. Второ, почти съм убедена, че не. Те просто няма да успеят.
— В какъв смисъл? — В гласа на колекционера вече се долавяше тревога.
— В прекия. Нали разбирате, нашите момчета от РУОП, регионалното управление за борба с организираната престъпност не обичат много да се церемонят. Имат си съвсем определени причини. Момчетата ходят на операциите със скрити лица, сега разбирате ли как ги обичат престъпниците? По принцип могат и да навредят.
— Господи, за какво говорите? — Константиниди съвсем се стресна.
— Окажат ли похитителите въоръжена съпротива, нашите момчета ще стрелят. Ако лично вас това ви притеснява, предлагам и друг вариант, като имам предвид конкретната ситуация. Може да ви се стори по-безопасен. Изборът е ваш, но моля не мислете, че имам особено желание да прехвърлям работата от едни рамене на други. Сигурно сте чували или сте чели по вестниците, че у нас има няколко частни детективски бюра по подобие на западните. Там не работят любители, а хора с най-висок професионализъм. За съжаление държавата, в лицето на имеющите власт, съвсем не се отнася с уважение към детективите си, да не кажа по-лоша дума, пък и заплаща труда им направо… Затова хората напускат системата, обединяват се, организират частни бюра, получават държавен лиценз, изобщо всичко е според закона. Повечето от тези момчета познавам лично от най-добрата им страна от съвместната ни оперативно-следствена работа, та те действат по-прецизно. Преценете сам: те са с дългогодишен опит и съответно мигновено се адаптират към резките промени в ситуацията, познават психологията на престъпника и имат ред други предимства. Уви, засега тези качества липсват на смелите и дори отчаяни момчета от РУОП, по правило техният опит е само от Афганистан, от още няколко вътрешни конфликта и казармата. Затова и така се отнасят към задълженията си. Но… има още една голяма разлика: частните „ченгета“ сключват договори с клиентите си и работят за пари. Ако клиентът желае — предават резултатите и заключенията си в съответните органи също като официалните служби. Когато делото е свързано с тежки и особено опасни престъпления, тогава е задължително. Ако това не ви притеснява…
— И скъпо ли вземат, многоуважаема?
Все пак търгашеството е заложено дълбоко в човека, помисли Романова, с каквито и високи идеали да го маскираш, непременно ще изплува на повърхността.
— Не, мисля, че не вземат скъпо.
— Например — настояваше Константиниди.
— Колко беше откупът, един милион долара ли? А какъв е днес курсът?
— Някъде около четири хиляди и половина, многоуважаема.
— Предполагам, че толкова пъти по-малко.
— Само милион? — смая се Константиниди.
— Точно така, от нашите хартийки, както се казва. Но би трябвало да имат тарифа, ако пожелаете, ще ви я покажат. Впрочем мога да ви препоръчам един добър познат, бивш мой подчинен, прекрасен оперативен работник, той си откри бюро. Името му е Вячеслав Иванович Грязнов, запасен подполковник от милицията. И бюрото му се казва „Глория“. За бога, да не помислите само, че имам някакъв интерес. За мен е по-лесно и по-просто да включа РУОП.
— Искам да помисля, Александра Ивановна — с право забеляза Константиниди.
— Естествено. Имате още време.
— А вие как ще постъпите на мое място?
— Аз ли?! — Романова се засмя и реакцията й сигурно го постави натясно. — Извинете, но като жена ще ги изпозастрелям всички. Собственоръчно. Но това е противозаконно. А по закон може да стане друго. Ние ги хващаме, предаваме ги на следствието, те си вършат работата и един божи ден предават делото в съда. Тогава останалите на свобода главатари на въпросната арменска или някаква друга групировка, която не е задължително да е съставена по национален признак, предлагат подкуп на съдията, който дори може да е равен на вашия откуп. Поставят алтернативата: или ти вземаш парите, след което всички са свободни, или мерзавците все пак остават в затвора, а жената или дъщерята на съдията, ако той е мъж, ако е жена — самата тя — ще бъдат побити на кол. Сигурно от историческите източници познавате турското наказание, това е бандитският му вариант. Понеже никой не може да защити нашите съдии, да не говорим за семействата и близките им, познайте какво решава съдията. В най-добрия случай ще изпрати делото на доразследване заради някакви недоказани не много съществени епизоди. Какво искате от мен, дявол да го вземе?!