700 метра под земята [bg]

— Хъм — изръмжа той накрая. — Май тази сутрин някой е нахлузил тесните слипове.

Д’Авежан бе прекарал доста време сред американци и си даваше сметка, че в техния свят това е почти обида.

— Нося боксерки, Ралф, и тестисите ми се чувстват добре в тях. Имаш ли нещо конструктивно за казване, или се обаждаш да се оплачеш, че си изгубил петдесет милиона долара, откакто звънна камбаната на борсата?

— Не се залъгвай, Ролан. Изгубих петдесет на пазара, но спечелих сто след като изместих испанците. Тази информация също е само за вътрешна употреба. От месеци знаех, че смятат да се оттеглят в последната минута. Страната им е пред фалит, а те продължават да се заиграват с профсъюзите и да им правят мили очички, вместо да дръпнат шалтера и да хвърлят вината върху външни сили. Постъпиха днес с теб точно както направиха с онази китайска фирма за слънчева енергия преди два месеца. Ако не си забравил, фирмата им тогава ритна канчето, а изпълнителният директор си направи коктейл от приспивателни таблетки и водка, за да се отърве от срама. Когато китайското правителство е най-големият ти работодател, няма начин да се измъкнеш невредим, ако си изгорил няколкостотин милиона юана, припечелени с кървав пот от твоя народ.

— Всичко това е много интересно, Ралф, но накъде всъщност биеш? — Ролан отново бе изненадан от твърдостта, с която се обръщаше към най-големия акционер. При други обстоятелства поне щеше да се извини за провала с испанците.

— Това, което казвам, е — заговори Пикфорд и този път не прикриваше тексаския си акцент, — че накарах моите счетоводители да прегледат отново сметките на компанията и както се оказа, никой от тях няма ни най-малка представа какво е станало с осемдесет и седемте милиона долара, които си похарчил, за да купиш нещо на име „Търговска компания „Драконът на късмета““ от Гуанджоу, Китай, преди осем месеца. „Драконът на късмета“ е бил основан в деня, когато си го придобил, и доколкото можахме да определим, не разполага с никакви активи, освен номер на пощенска кутия в централната пощенска служба на Гуанджоу.

— „Драконът на късмета“ ще бъде нашият таен склад в Южен Китай — отвърна Д’Авежан и в гласа му се долови досада, сякаш въпросът е маловажен. — И тъй като разговаряме двамата с теб и знам, че телефоните не се подслушват, седемте милиона долара бяха за легитимиране на търговското название и всички останали чиновнически тъпотии, когато правиш бизнес в Китай. Нищо чудно дотук. Останалото обаче е за подкупи. Някои сега, други в обозримото бъдеще. По-добре да разполагаме с готова сума в началото, отколкото да я събираме, когато ни се наложи.

— Струва ми се доста големичка — изръмжа Пикфорд.

Ролан се опита да го обясни на език, който американецът би разбрал.