Формата на водата [bg]

Миналия юли, когато Ливия дойде, за да прекара две седмици с него във Вигата, като чу тази история, се ужаси.

— Ти луд ли си? Тази рано или късно ще реши да си отмъсти и ще ти сложи отрова в супата!

— За какво трябва да си отмъщава?

— Арестувал си сина й.

— Да не би вината да е моя? Аделина много добре знае, че не аз съм виновният, а синът й, който се прояви като глупак и се остави да го хванат. Аз постъпих лоялно при ареста, не съм му залагал нито клопки, нито уловки. Всичко беше в рамките на нормалното.

— Изобщо не ме интересува вашият изкривен начин на мислене. Трябва да я уволниш.

— Ако я изгоня, кой ще ми поддържа дома, кой ще ме пере, глади и ще ми готви?

— Ще си намериш някоя друга!

— Тук грешиш, защото няма друга толкова добра като Аделина.

Слагаше водата на печката, когато звънна телефонът.

— Иска ми се да потъна вдън земята от срам, че съм принуден да ви събудя в този час — бяха встъпителните думи.

— Не спя, кой се обажда?

— Пиетро Рицо, адвокатът.

— Ах, адвокате. Моите поздравления!

— И по какъв повод? Ако е заради честта, която партията току-що ми оказа, по-скоро би трябвало да ми изкажете съболезнования. Повярвайте ми, приех само заради предаността, която винаги ще ме свързва с идеалите на клетия инженер. Но нека се върна към мотива за обаждането ми. Нужно е да ви видя, комисарю.

— Сега?!

— Не сега, разбира се, но имайте предвид, че въпросът не търпи отсрочка.

— Може да го направим утре сутринта, но погребението не е ли утре сутринта? Предполагам, че ще бъдете много зает.

— И още как! А така също и целия следобед. Нали знаете, че както обикновено, някой важен гост със сигурност ще реши да остане!

— В такъв случай кога?

— Вижте, като размислих добре, ми се струва, че въпреки ангажиментите ми може да се видим утре сутринта, но много рано. Вие обикновено към колко часа отивате в полицейския участък?

— Към осем.