Крадецът на закуски [bg]

Освен това стоеше неразгадан и въпросът за трите анонимни писма, без съмнение съставени в офиса. Защо Карима и мургавият младеж го бяха направили? Защо е трябвало да поставят в затруднено положение Лапекора? Нещо в цялата тази работа не се връзваше. Нищо не печелеха. Напротив, рискуваха да не могат повече да използват телефонния номер или това, в което се беше превърнала фирмата.

За да се разбере повече, трябваше да се изчака завръщането на Карима, която — Фацио имаше право — беше избягала, за да не се налага да отговаря на опасни въпроси, и щеше да се появи, когато всичко се забравеше. Комисарят беше убеден, че Айша щеше да удържи думата, която му беше дала. Той й беше обяснил на съмнителен френски, че Карима се е забъркала в някаква грозна игра и със сигурност този лош човек и неговите другари рано или късно щяха да убият не само нея, но и Франсоа, а дори и самата Айша. Стори му се, че успя достатъчно да я убеди и изплаши.

Договориха се веднага щом Карима се появи, старата жена да му се обади, беше достатъчно само да попита за Салво и да каже името си — Айша. Остави й номерата на служебния и домашния си телефон, като й препоръча да ги скрие добре, така както правеше със спестовната книжка.

Естествено, разговорът им се основаваше на едно просто условие — че Карима не е убийцата. Но колкото и да размишляваше над това, комисарят не я виждаше с нож в ръка.

Погледна часовника си под светлинката от запалката — беше почти полунощ. Повече от два часа седеше на малката веранда на тъмно, за да избегне мушиците и комарите да го изядат жив, премисляйки безброй пъти това, което беше научил от госпожа Клементина и от Айша.