Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— О, как ли пък не! — възрази Кириан. — Още не съм чул всичко.
— Радвам се, че се запознах с теб, Съншайн — смотолеви Джулиън и избута Кириан през вратата.
— Не се тревожи, Кириан! — подвикна му Талон отвътре. — Ще ти разкажа всичко с пълни подробности.
Когато вратата се затръшна отвън, Съншайн остави торбата с дрехите на барплота.
— Предполагам, че в крайна сметка вече не се нуждаеш от това.
— Извинявай. — Той се наведе над барплота, без да откъсва очи от нея. — И така, сега ми разкажи как си се срещнала за пръв път с Джулиън.
Тя сви рамене.
— Продавах моите картини и керамика на „Джаксън Скуеър“, на една сергия, съседна на сергията на Селена. Преди две години тя доведе този забележителен и толкова секси мъж да работи с нея, облечен само с плътно прилепнал потник и къси панталони. Тогава Джулиън беше с много дълга коса. Както и да е, веднага се струпа огромна тълпа от жени, неспособни да откъснат погледите си от него. Селена смяташе, че начинанието е пълен провал, но аз изкарах доста пари от продажбите на скиците с него, така че не ми пукаше.
Талон се намръщи, пронизан от странен пристъп на ревност. И я попита, преди да е успял да се овладее:
— Пазиш ли още някоя от онези скици?
— Остана ми само една, но преди около година я подарих на Грейс.
Облекчен повече, отколкото му се щеше да признае, Талон продължи да я гледа докато и тя го съзерцаваше. Погледът му се плъзна по устните й, по очертанията на брадичката й. Отново го обзе болезненото желание да я притежава, да целуне още веднъж прекрасните й устни.
— Знаеш ли, като се усмихнеш, наистина ставаш много красив.
— Красив ли съм? — попита той, изведнъж обзет от странно задоволство от думите й.
— Да, такъв си.
Съншайн преглътна, когато осъзна, че той повече нямаше причина да стои при нея. Не че това я вълнуваше; тя трябваше отново да се залавя за работата си. И все пак не й се искаше той да си тръгва.
— Предполагам, че след като вече си напълно облечен, ще си тръгнеш оттук.
Той погледна подозрително към слънчевата светлина навън.
— Боя се, че не мога да си тръгна преди залез-слънце.
— О! — Съншайн се опита да потисне замайването, което я обзе.
Той се изкашля.
— Ако имаш да вършиш някаква работа…
— О, не — забързано го прекъсна тя, но тутакси се спря. — Искам да кажа, че аз… хм… ще е невъзпитано, много невъзпитано да те оставя сам. Особено след като нямам телевизор или нещо друго, с което да се занимаваш. — Облиза пресъхналите си устни. — Е, след като не можеш да си тръгнеш, какво би искал да правиш до края на този следобед?
— Честно?
— Да.
— Не ми се иска да правя нищо друго, освен да се любя с теб.
Съншайн отстъпи крачка назад, стресната от откровеността на Талон. Но още по-смаяна бе от това колко силно самата тя желаеше същото, при това точно с него — с един мъж, когото почти не познаваше. И все пак не можеше да отрече колко силно копнееше да се люби с него. Колко горещо жадуваше да погали всеки сантиметър от това божествено могъщо мъжко тяло.
Страстта й не й се струваше греховна. По-скоро й изглеждаше странно оправдана и напълно естествена. Но най-странното бе, че имаше чувството, сякаш го познава отдавна. Все едно някога са били орисани да бъдат по-интимни, отколкото са двама напълно непознати, срещнали се по случайно стечение на обстоятелствата в една тъмна улица.
Желаеше го до такава степен, че дори самата тя не можеше да си го обясни.
— Май много не го увърташ, а? — подхвърли тя нехайно.
— Не — съгласи се Талон, докато черните му очи я изгаряха със спотаеното в тях желание. — Не го увъртам.
Мощта на желанието му я обгърна, заплени я. Той бе толкова чувствен, така хипнотизиращ. А тя се оказа необяснимо силно привлечена от него.
Талон протегна ръка и докосна един кичур от косата й. Във вените й запулсира неукротимо желание и тя се разтрепери.
Телата им все още не се бяха докоснали, ала тя можеше да се закълне, че го усеща с всяка клетка на тялото си. Потръпна от желанието да се слее с него.
Той се приведе към нея и зашепна в ухото й, като дъхът му гъделичкаше кожата й:
— Винаги съм вярвал твърдо, че трябва да се наслаждавам на мига. И да взимам това, което желая, когато го пожелая. А в момента, Съншайн, желая теб. Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Да усетя как дъхът ти гали шията ми, докато те любя. Да изследвам с езика си всяко кътче по теб, докато не започнеш да ме молиш да спра.