Синът на феите [bg]

— Вие — не — тя му се нахвърли, сякаш я беше разгневил. — Защото вие е трябвало да бъдете свещеник в малък провинциален манастир, но ето ви тук — свободен като птица. Обикаляте из страната, яздейки най-добрите коне, които Църквата може да ви даде, следван от другар и писар. Ходите където поискате и разпитвате всички. Свободен сте да разпитвате мен — дори сте упълномощен да разпитвате мен, която живее тук и служи тук, и се моли тук, и не е направила нищо, освен че понякога тайно си пожелава…

— Не е ваша работа да отправяте забележки към нас — намеси се брат Пиетро. — Лично папата ни упълномощи. Нямате право да задавате въпроси.

Лука остави тези думи без коментар, тайно обзет от облекчение, че не се налагаше да признава на игуменката радостта, която бе изпитал, когато го освободиха от манастира, насладата, която изпитваше от ездата, безкрайното си неутолимо любопитство.

При думите на брат Пиетро тя тръсна глава и отбеляза пренебрежително:

— Очаквах да го защитите. Очаквах да се подкрепяте взаимно, както правят мъжете, както правят винаги мъжете.

Тя се обърна към Лука.

— Разбира се, мислила съм си, че съм напълно неподходяща да бъда игуменка. Но какво да направя? Желанията на баща ми бяха ясни, вече няма нищо по-важно от заповедите на брат ми. Баща ми желаеше да бъда игуменка, а брат ми нареди да изпълня желанието му. Така че ето ме тук. Може да е против моите желания, може да е против желанията на общността. Но такива са заповедите на брат ми и на баща ми. Ще направя каквото мога. Дадох обети. Обвързана съм с това място до смъртта си.

— Пълни обети ли дадохте?

— Да.

— Обръснахте ли главата си, отказахте ли се от богатството си?

Едва доловимо движение на забулената глава го предупреди, че я беше хванал в някаква малка измама.

— Отрязах косата си и прибрах майчините си накити — каза тя предпазливо. — Никога повече няма да ходя с непокрита глава. Никога няма да нося сапфирите й.

— Мислите ли, че тези проявления на смут и беди са предизвикани от вас? — попита той без заобикалки.

Лекото й ахване разкри колко е разстроена от обвинението. Тя почти се отдръпна ужасено от това, когато чу думите му, после събра смелост и се приведе към него. Той срещна напрегнатия поглед на тъмносините й очи.

— Може би. Възможно е. Вие ще бъдете човекът, който трябва да намери отговора. В крайна сметка, вие сте назначен, за да откривате такива неща. Със сигурност не искам нещата да останат така. Не разбирам какво се случва, но то причинява мъка и на мен. Не става дума само за сестрите, аз също съм…

— Вие сте?

— Засегната — каза тя тихо.

Лука, замаян, се обърна към брат Пиетро, чието перо беше увиснало над листа. Той отново гледаше със зяпнала уста.

— Засегната? — повтори Лука, питайки се трескаво дали тя иска да каже, че обезумява.

— Наранена — поправи се тя.

— По какъв начин?

Тя поклати глава, сякаш не искаше да отговори докрай.