Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]

Генерал Гвишиани се прочува като палача на чеченския народ — той ръководи депортирането на чеченците и ингушите. Това става през зимата, през февруари 1944 година, и веднъж се оказва невъзможно жителите на един планински аул да бъдат докарани до ешелоните.

Тогава по заповед на Гвишиани чекистите изгарят живи, заключени по къщите, 700 човека. Генералът не се решава да поеме цялата отговорност за такова нещо и предварително получава по телефона от Берия устното му съгласие за тази наказателна акция. Джермен Гвишиани едва ли дори е знаел за тези подвизи на баща си (по време на депортацията на чеченците той е само на 16 години).

Станислав Шаталин отначало работи в Централния икономико-математически институт — ЦИМИ (от 1965 година). Когато чекистите създават Всесъюзния научноизследователски институт за системни изследвания — ВНИИСИ, Шаталин му става заместник-директор (1976–1986). През 1986 година е създаден новият Институт по икономика и прогнозиране на научно-техническия прогрес (вместо това безсмислено струпване на думи ще употребяваме абревиатурата ИЕПНТП). В него Шаталин отново е заместник-директор. В този институт тогава се прехвърля и почти целият му екип от „млади икономисти“ (Гайдар, Авен, Лопухин и други). ИЕПНТП се отделя от ЦИМИ и се намира в неговата сграда. Тук в екипа на Шаталин-Гайдар се вливат мнозина бивши сътрудници на ЦИМИ (Шохин, Салтиков, Нечаев, Головков и други). През 1990 година Шаталин заедно с Яелински взема участие в подготовката на икономическата програма „500 дни“.

Известно е, че тогава управляващата върхушка на Съветския съюз се отказва от тази програма като прекалено радикална. Това е голям удар за Шаталин — през март 1991 година той дори напуска КПСС, макар че е бил член на ЦК (от 1990 година).

Борис Захарович Милнер. Първо е шеф на отдел в Института за САЩ и Канада (1969–1976 г.). Този институт е създаден през 1969 година от академик Арбатов, помощник на Андропов. Връзката му с КГБ е изключително тясна: бивш негов сътрудник (В. Аверчев) признава, че половината от работещите там са били офицери от КГБ.

По думите му другата половина нямала никакво отношение към КГБ, „в което никой не вярвал“. Работещите там често пътували до САЩ, затова институтът бил ужасно престижен и елитарен, мнозина се опитвали да попаднат в него. Но приемали далеч не всички — примерно, известният от телевизионния екран Сванидзе попаднал там само благодарение на големите си връзки в партийния елит (роднина е на жената на Сталин). Интересно е друго: Милнер бил шеф на отдела по проблемите на управлението. При това не просто изучавал американския живот, но дори изследвал какво от американския опит може да се използва! Това означава, че още през 1969 година интересите на Андропов далеч надхвърлят рамките на разузнавателната дейност в империалистическия лагер.