Грехопадение

Младият адвокат вдигна рамене.

— Мари е получила информацията от нейни приятели в Рим и не е ясно доколко е достоверна. Когато турците са им устроили засада, е бил с бригадата на Дели Георги.

— Кога е било това?

— Преди две или три седмици.

Паша се намръщи. Беше ходил в Гърция два пъти от началото на Войната за независимост през 1821 година и знаеше, че в турски затвор се умира за много по-малко от две седмици.

— Можеш ли да го направиш веднага? — Въпросът по-скоро беше заповед.

— Всичко, което ми трябва, са пари — отвърна непринудено Шарл и се облегна на стола си.

— Нямаме време — отбеляза сухо Паша и остави картата.

— Съобщението трябва до десет дни да пристигне в Константинопол.

— Използвай някой от нашите кораби.

— Вече е сторено.

— Тогава може да не съм в града, но ще оставя координати, ако се наложи да се свържете с мен.

— Мисля, че ще успея да се справя и без теб.

— Как да ти се отблагодаря, Паша — изрече Мари с неподправена искреност. — Не знаех към кого да се обърна. Семейството на Гюстав не се интересува от него, а и при моето състояние…

— Ще ми благодариш, когато Гюстав се върне — прекъсна я тактично Паша. — Тогава ще отидем за някой уикенд в Аржантьой и ще мързелуваме.

— Като миналото лято. — Споменът я накара да се усмихне.

— Този път наистина ще те научим на ветроходство.

— Не вярвам.

Паша се засмя.

— Ще стоим там, докато се научиш. — Стана и се пресегна през бюрото, за да подаде ръка за довиждане на Шарл. — Ще изпратиш ли Мари до тях? — След като Шарл кимна, Паша се обърна и подаде ръка на Трикси. — Чака ни доста път. — Обяснението бе за Шарл и Мари. — Затова ви казваме довиждане. Лейди Гросвенър няма търпение да се прибере у дома.

След обичайните любезности и сбогувания напуснаха кантората на адвоката, а не след дълго и Париж.