Гейтуей IV
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: the heechee #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гейтуей IV». Краткое содержание книги:
Това, което далеч повече ме обърква, са странните състояния, през които преминава Робин от време на време. Категоризира ги с думите „аз съм щастлив“ или „аз съм нещастен“, но на мен ми звучат глупаво. Защото според всички човешки стандарти Робинет Бродхед е преуспял мъж. Той притежава всичко, за което мечтаят хората. Неизмеримо богат е, макар все още да съществуват някои неизяснени правни аспекти по въпроса кому точно принадлежи това богатство, тъй като според закона Робин отдавна е престанал да съществува и наследството му е предоставено за ползване от неговата вдовица. По-важното е, че Робин може да пръска, без никаква пречка, стотици милиони и за целта е достатъчно само да каже някоя и друга дума. Бих казал, че дори управлява богатството си разумно. По-голямата част от него отива за субсидиране на Института за космически проучвания „Робинет Бродхед“, който разполага с филиали и лаборатории в Лондон, Бразилия, Йохоре, планетата Пегис и на още дузина места в старите Съединени щати, да не говорим за неговата флотилия от изследователски кораби, която кръстосва цялата галактика. Благодарение на това животът му е „целенасочен“ и той разполага с голяма „власт“. Какво остава? „Здравето“? Разбира се, че е здрав, повреди ли се нещо, веднага го поправя. „Любов“? Че как! Разполага с най-добрата от всички възможни жени — съхранената версия на С.Я.Лавровна-Бродхед и тази версия е наистина перфектна, имайки предвид, че е написана от самата госпожа Бродхед.
Накратко, ако съществува телесен, или по-точно бивш телесен, който трябва да бъде щастлив, това несъмнено е Робин.
Което на свой ред показва колко малко значение има „здравият смисъл“ в неговото съществуване. Защото прекалено често ми заявява, че бил „нещастен“. Тези нескончаеми тревоги, неспособността да определи кого най-много обича и какво въобще означава понятието „любов“, дали постъпва „справедливо“, дали е „верен“ на приятелите си, са типичен пример за онова, което искам да ви внуша.
Например:
Робин е обичал Джел-Клара Моинлин, когато и двамата са били телесни. Сетне се скарват. Сдобряват се. Случва се нещо, което не са в състояние да предотвратят, и той я изоставя в една черна дупка за трийсет години.
Вярно, че е постъпил зле с нея. Но вината не е негова. И все пак, били са му необходими страшно много часове върху твърдата кушетка на моя колега, компютърния психоаналитик Зигфрид фон Шринк, за да „освободи“ съзнанието си от „чувството за вина“, което му е причинявало „терзания“.
Ирационален? И още как! Чакайте, има още.
Междувременно, докато Клара била извън обсега му — доколкото можел да предполага, завинаги — той срещнал и се „влюбил“, след което се оженил за моята създателка, С.Я.Лавровна. Всичко изглеждало като в щастлива приказка, когато неочаквано се появила Клара. Тогава Робин осъзнал, че „обича“ и двете, което го довело да нервно разстройство.
И за да се объркат още повече нещата, взел, че умрял. (По-скоро умряло тялото му, а съзнанието било прехвърлено в специална машина и сега обитава гигабиговото пространство.) Човек би си помислил, че последната му постъпка облекчила всичко. Нямало никаква причина да се „измъчва“ заради неща, които се отнасяли до биологичния му живот. Нали вече бил скъсал напълно с тази част от съществуването си? Но не и когато става дума за Робин Бродхед!
Не мислете, че Робин е безнадеждно глупав. (По стандартите на телесните, естествено.) Също като мен той си дава сметка, че понятия като „вярност“, „ревност“ и „сексуална вина“, са тясно свързани с биологичния факт, че „любовта“ означава „взаимовръзка“, от което се подразбира „възпроизвеждане“ — и че по своята същност ревността е израз на безпокойството дали бъдещото потомство ще е свързано генетично с определен субект. Робин разбира всичко това. За нещастие, не е в състояние да го чувства. Дори фактът, че досега не е бил биологичен баща не променя нищо.
За какви чудати неща се тревожат телесните! И продължават да се тревожат дори след като се преселят в света на безтелесните.
Робин също се тревожи и това ме кара да се безпокоя за него. Защото това е едно от нещата, за които съм бил програмиран.
Забелязвам, че съм започнал да ставам също толкова разхвърлян, колкото е Робин.
Какво да се прави? „Какъвто господарят, такъв и слугата“, се казва в една стара поговорка на телесните.
Ето че стигнахме и до въпроса за Враговете. Те са раса от разумни същества, безтелесни (дори нематериални), които били открити от хичиянците. За Враговете (хичиянците ги наричат Убийците, а също и много от хората, но аз никога не съм харесвал това название) се знае, че са унищожили до крак четири разумни раси и са нанесли сериозни щети на още няколко цивилизации, не се предават, докато не открият и най-малката подробност за всяко нещо, което ги заинтригува.