Произшествие в „Сан Суси“

Автор: Кристи Агата
Серия: Томи и Тапънс #3
Язык: болгарский
Переводчик: Борис Миндов
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Произшествие в „Сан Суси“». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

Блечли поклати глава недоверчиво.

III

Беше сива утрин, от морето духаше студен вятър. Тапънс стоеше сама в края на плажа.

Тя извади от чантата си две писма, за които току-що се бе отбила в една вестникарска будка в града.

Те идваха с голямо закъснение, защото бяха два пъти преадресирани, втория път — до някоя си мисис Спендър. Тапънс обичаше да заличава следите си. Децата й смятаха, че е в Корнуол при някаква стара леля.

Тя отвори първото писмо.

Скъпа майко,

Мога да ти разкажа куп забавни неща, но не е позволено. Мисля, че добре си вършим работата. Днешната норма е пет германски самолета преди закуска. Засега е малко объркано, но в крайна сметка ще се оправим.

Само ме е яд, че обстрелват с картечници нещастни граждани по пътищата. На всички ни причернява от това. Гюс и Тръндълг ти пращат много поздрави. Те са все така здрави и бодри.

Не се безпокой за мен. Аз съм добре. За нищо на света не бих искал да пропусна нито миг от тази война. Привети на стария. Дадоха ли му работа във военната администрация?

Винаги твой,

Дерик.

Докато четеше и препрочиташе писмото, очите на Тапънс блестяха от радостни сълзи. После отвори и другото писмо:

Мила мамо,

Как е старата леля Грейси? Държи ли се? Похвално е, че можеш да я търпиш. Аз не бих могла.

Тук няма нищо ново. Работата ми е много интересна, но толкова секретна, че нищичко не мога да ти кажа за нея. Все пак чувствам, че върша нещо полезно. Не се безпокой, че не можеш да помогнеш с нищо за войната — толкова е смешно, като гледам всички тия стари жени, Дето са се разтърчали да искат да вършат туй-онуй. Тук са нужни млади и работоспособни хора. Мисля си как ли е татко с работата си в Шотландия? Сигурно се занимава само, с попълване на формуляри. Но поне ще бъде доволен, че все пак върши нещо.

Много сърдечни поздрави,

Дебъра

Тапънс се усмихна.

Сгъна писмата, приглади ги нежно, а после, скрита зад един вълнолом, драсна клечка кибрит и ги запали. Почака, докато станаха на пепел.

Тогава извади автоматичната си писалка и малък бележник и написа набързо:

Лангхърн,

Корнуол.

Мила Деб,

Тук човек се чувства толкова далеч от войната, че просто не мога да повярвам, че има война. Много се зарадвах на твоето писмо и че работата ти е интересна.

Леля Грейси е отпаднала още повече и е с доста помътено съзнание. Мисля, че е доволна от присъствието ми. Непрекъснато говори за едно време и понякога, струва ми се, ме бърка с майка ми. Тук отглеждат повече зеленчуци от обикновено — розовата градина е засадена с картофи. Помагам по малко на стария Сайкс. Така чувствам, че върша нещо за войната. Баща ти изглежда малко разочарован, но, мисля, както казваш и ти, че той се радва да върши поне нещо.

Сърдечни привети от твоята

майка Тапънс.

Взе нов лист.

Скъпи Дерик,

Твоето писмо е голяма утеха за мен. Пращай по-често пощенски картички, ако нямаш време да пишеш.

Аз съм временно при леля Грейси. Тя е много западнала. Говори за теб като че си още седемгодишен, а вчера ми даде десет шилинга да ти ги пратя за почерпка.

Аз все още съм „в архива“ и никой не желае безценните ми услуги! Възмутително! Баща ти, както ти писах, получи работа в Министерството на снабдяването. Той е някъде на север. По-добре така, отколкото нищо, но все пак не е по желанието му, горкия. Но мисля, че трябва да бъдем по-скромни, да се задоволяваме със „задно място“ и да оставим на вас, младите немирници, да водите войната.

Не казвам: „Пази се“, защото зная, че ти ще вършиш точно обратното. Но бъди разумен.

Много сърдечни привети,

Тапънс

Сложи писмата в пликове, адресира ги, залепи им марки и ги пусна, когато се прибираше в „Сан Суси“. В подножието на скалата вниманието й бе привлечено от две фигури, които стояха малко по-нависоко и разговаряха.

Тапънс се закова на място. Същата жена, която бе видяла вчера, разговаряше с Карл фон Дайним.

Със съжаление Тапънс разбра, че няма къде да се скрие. Не можеше да се приближи до тях, без да я видят и да подслушва разговора им.

На всичко отгоре точно в този момент младият германец изви глава и я забеляза. Двамата внезапно се разделиха. Жената се спусна бързо по склона, пресече пътя и отмина Тапънс, която беше от другата страна.

Карл фон Дайним почака Тапънс да се приближи до него.

После сериозно и учтиво поздрави с „добро утро“. Тапънс подхвана веднага:

— С каква странна жена разговаряхте, мистър Дайним?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?