Полетът на дракона
- Автор: Макафри Ан
- Серия: the dragonriders of pern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Гачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на дракона». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.
— Ти можеш да бъдеш Стопанка на Уейра — повтори той с вежлива настоятелност.
— Стопанка на Уейра? — изпусна тя недоверчиво и огледа вътрешния двор, окъпан от меката лунна светлина. Той реши, че тя се колебае.
— Или може би предпочиташ парцалите — каза Ф’лар с остър, ироничен глас. — Сплъстената коса, мръсните крака, напуканите длани? Да спиш в сламата и да ядеш обелки? Ти си млада… по-точно, предполагам, че си млада — гласът му беше открито скептичен. Тя го изгледа хладно със здраво стиснати устни. — Това ли е върхът и таванът на всичките ти амбиции? Какво си ти, ако този мъничък ъгъл от големия свят е всичко, което искаш? — Той спря за момент, след което с върховно презрение добави: — Кръвта на Руатския род е станала рядка, както виждам. Ти се боиш!
— Аз съм Лесса, дъщеря на Господаря на Руата — отвърна тя, уязвена от кръвната обида. Тялото й се изправи, очите проблеснаха, главата се вдигна гордо. — Не се боя от нищо!
Ф’лар се успокои с лека усмивка.
Мнемет обаче отметна назад глава и протегна извитата си шия в цялата й дължина. Гласът му отекна с пълната си сила надолу по долината. Бронзовият предаде на Ф’лар убеждението си, че Лесса е приела предизвикателството. Другите дракони му отвърнаха. Трелите им бяха по-високи от мъжкия рев на Мнемет. Уер-пазачът, който се беше свил на края на веригата си, надигна глас в тъничко, нервиращо скърцане, докато втрещените обитатели на Хранилището се изсипаха навън.
— Ф’нор — повика бронзовият ездач своя заместник. — Остави половината ято да пази Хранилището. Някой от близките Господари може да реши да подражава на примера на Факс. Прати един ездач до Високите склонове с добрата новина. Ти върви направо при тъкачите и говори с Л’то… Литол. — Ф’лар се ухили. — Мисля, че той би станал чудесен Надзирател и Господар-Регент в името на Уейра и на малкия Господар.
Лицето на кафявия ездач изрази задоволство от мисията му, когато той започна да разбира намеренията на водача си. След като Факс беше мъртъв и Руата под закрилата на драконовите ездачи, особено на този, който беше го беше убил, Хранилището щеше да бъде сигурно и да процъфтява под мъдро управление.
— Тя ли е причинила разрухата на Руата? — запита той бронзовия ездач.
— И почти и нашата, с машинациите си — отвърна Ф’лар. Но след като беше намерил вече достоен за внимание обект в Търсенето си, той можеше да си позволи да бъде великодушен. — Недей да ликуваш, братко — даде той бърз съвет, след като забеляза изражението на Ф’нор. — Новата кралица трябва също да бъде Впечатана.
— Аз ще се погрижа за нещата тук. Литол е отличен избор — каза Ф’нор, въпреки че знаеше, че Ф’лар не се нуждае от препоръката на когото и да било.
— Кой е този Литол? — натъртено запита Лесса. Тя беше отметнала масата сплъстена коса настрани от лицето си. В лунната светлина мръсотията беше по-малко забележима. Ф’лар забеляза как Ф’нор гледа към нея с твърде лесно разбираемо изражение и го подсети с безапелационен жест да изпълни дадените му заповеди без забавяне.
— Литол е ездач без дракон, — отговори Ф’лар на момичето, — неприятел на Факс. Той ще надзирава Хранилището добре, и то ще просперира. — След това добави убеждаващо със смазващ поглед, впит в нея: — Нали?
Тя го изгледа мрачно, без да отговори, докато той не се разсмя над объркаността й.
— Ще се връщаме в Уейра — каза той, протягайки й ръка, за да я поведе към Мнемет.
Бронзовият дракон беше протегнал глава към уер-пазача, който лежеше проснат на земята. Веригата му се беше натрупала на купчина.
— Ох — въздъхна Лесса и коленичи до гротескния звяр. Той бавно вдигна глава, пищейки жалостиво.
— Мнемет казва, че той е много стар и скоро ще заспи последния си сън.
Лесса прегърна отблъскващата глава с ръце, чешейки я по гънките на клепачите и зад ушите.
— Ела, Лесса от Перн — каза Ф’лар, нетърпелив да излети и да се маха оттук.
Тя се надигна бавно, но покорно.
— Той ме спаси. Той ме познаваше.
— Той знае, че е сторил добро — увери я Ф’лар безцеремонно, учуден от толкова необичайната за нея проява на сантименталност.
Той отново й подаде ръка, за да й помогне да се изправи на краката си и да я отведе при Мнемет.