Фонтаните на рая

Може би самият аз не мога да направя много. Но разполагам с немного власт и мога да помогна или попреча. Все още ме помнят мои влиятелни приятели. Ако пожелая, ще забавя този сън… или кошмар, поне докато аз съм жив. Как да постъпя? Да възпрепятствувам ли или да съдействувам на онзи мъж, независимо какви са неговите истински мотиви?

Обърна се към своята любимка, единствената, която не свеждаше очи, колчем я погледнеше. Всички други девойки бяха вперили взор в далечината или разглеждаха цветята, които държаха в ръце. Но тази бе залюбил още от младини. Погледната от известен ъгъл, изглеждаше, че отвръщаше на погледа му.

— Ах, Каруна! Не е справедливо да ти задавам такива въпроси! Какво би могла да знаеш за истинските светове отвъд небето или за потребността на човечеството да ги достигне? Дори някога и да си била богиня, небесният рай на Калидаса е бил само една илюзия!

Е, добре, колкото и странно да е бъдещето, което предвиждаш, то е неясно за мен! Познаваме се от дълго време — поне според моите човешки стандарти, а не по твоите. Живот и здраве, ще те наблюдавам от моята вила, но не мисля, че ще успея да те видя отблизо отново. Сбогом… и благодаря, моя красавице, за удоволствието, което ми достави през всичките тези години! Предай моите поздрави и на всички, които ще дойдат след мен!

Раджасингхе пренебрегна асансьора и слезе по спиралната стълба. Прощалното настроение бе го напуснало. Струваше му се, че бе изминал малка част от живота си. (И в края на краищата, на седемдесет и две не се чувствуваше толкова стар.) Стори му се, че Дравиндра и Йайа забелязаха пъргавината на походката му, тъй като лицата им светнаха.