Коледна песен (Приказка за призраци)

Сега беше техен ред да се разсмеят при мисълта, че е разтърсил Скрудж. Но тъй като беше много добродушен и му беше все едно за какво се смеят, щом изобщо се смееха, той ги насърчаваше във веселието им и радостно подаваше бутилката на всички подред.

След чая имаше малко музика. Защото те бяха музикална фамилия и си знаеха добре работата, когато пееха песен на няколко гласа или песен с хумористична игра на думи, уверявам ви: особено Топър, който ръмжеше като истински добър бас и никога не надуваше големите вени на челото си, нито пък оставяше лицето си да почервенее. Племенницата на Скрудж свиреше добре на арфа; и наред с другите мелодии изсвири една простичка мелодийка (съвсем дребно нещо, бихте могли да се научите за две минути да я свирите с уста), добре позната на детето, което доведе Скрудж от пансиона, както му беше припомнил Духът на Отминалата Коледа. Когато прозвуча тази мелодия, всички неща, които му бе показал призракът, нахлуха в ума му; той се разнежваше все повече и повече; и си размишляваше, че ако е бил могъл да я чува често, преди години, щял е да може самичък да изгради в себе си добротата, необходима за собственото му щастие, без да прибягва до лопатата на гробаря, заровила Джейкъб Марли.

Но те не посветиха цялата вечер на музика. После играха на залагане; защото е хубаво понякога да ставаш дете и какво по-подходящо време за това от Коледа, когато онзи, от когото е произлязла, самият той е бил дете. Чакайте! Най-напред играха на сляпа баба. Ами разбира се! И толкова вярвам, че Топър беше наистина сляп, колкото и че в обувките си имаше очи. По мое мнение работата е била уредена между него и племенника на Скрудж; и че Духът на настоящата Коледа го е знаел. Начинът, по който търсеше онази закръгленичка сестра, беше злоупотреба с човешката доверчивост. Като събаряше машите, катурваше се върху столовете, блъскаше се в пианото, омотаваше се в завесите, където отиваше тя, там отиваше и той! Винаги знаеше къде е закръгленичката сестра. Не улавяше никого другиго. Ако нарочно се стоварехте върху него (както правеха някои), той едва-едва би дал вид, че ви улавя, което би представлявало обида за ума ви, и веднага би се насочил към закръгленичката сестра. Тя често се провикваше, че това не е справедливо, пък и наистина не беше. Но когато най-после я улови — когато въпреки всички прошумолявания на копринената й рокля покрай него и въпреки бързите й прелитания той я спипа в един ъгъл, откъдето нямаше излаз — тогава поведението му стана наистина ужасно. Защото това, дето даваше вид, че не я е познал — дето даваше вид, че е необходимо да докосне украшението на главата й и още по-добре да се увери в самоличността й, дето нахлузи един определен пръстен на пръста й и една определена огърлица около врата й — всичко това беше подло, чудовищно! Безсъмнено тя му каза мнението си за държането му, когато длъжността „сляпа баба“ се изпълняваше от друг и те така доверително си разговаряха зад завесите.