Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Блис очевидно се почувства неловко.
— Казах, че няма да те лъжа, Тривайз, но това не означава, че се чувствам задължена да ти докладвам цялата истина. Има някои неща, които не е нужно да знаеш, и местонахождението и самоличността на отделни частици от Гея е едно от тях.
— Нужно ли ми е да знам причината за съществуването на тези пипала, Блис, дори и да не знам къде точно са те?
— Мнението на Гея е, че не е необходимо.
— Предполагам обаче, мога да правя догадки. Вие се смятате за пазители на Галактиката, нали?
— Ние силно желаем стабилна и сигурна Галактика, а също така — мирна и процъфтяваща. Планът на Селдън, поне както първоначална е бил разработен от самия Хари Селдън, цели да се създаде Втора галактическа империя, по-стабилна и жизнеспособна от Първата. Планът, който непрекъснато се изменя и усъвършенства от Втората фондация, досега изглежда работи добре.
— Но Гея не иска Втора галактическа империя в класическия й смисъл, нали? Вие искате Галаксея — жива Галактика.
— Тъй като ти разреши, ние се надяваме след време да имаме Галаксея. Ако не беше го сторил, щяхме да се борим за Селдъновата Втора империя и да я направим колкото се може по-сигурна.
— Но какво лошо има в…
До ухото на съветника достигна тих жужащ сигнал.
— Компютърът ми сигнализира — поясни той. — Предполагам, че получава указания за входната станция. Сега се връщам.
Влезе в пилотската стая, постави длани върху очертанията на пулта и установи, че вече има указания за входната станция, към която трябваше да се насочат — координатите й спрямо линията от центъра на Компорелон до северния му полюс.
Тривайз съобщи, че ги е получил, и се облегна назад.
Планът на Селдън! Отдавна не бе мислил за него. Първата галактическа империя се бе разпаднала и Фондацията се беше развивала цели петстотин години, отначало състезавайки се с Империята, а после върху развалините й — все съгласно Плана.
Той бе прекъснат от Мулето, който за известно време заплашваше да го разбие на пух и прах, но Фондацията се бе изправила отново на крака — може би с помощта на вечно скритата Втора фондация или пък със съдействието на още по-добре прикритата Гея.
Сега Планът бе пред много по-сериозна заплаха, отколкото някога. Той щеше да бъде отклонен от възобновяването на Империята към нещо напълно различно от известното в космическата история — Галаксея. И самият той, Голан Тривайз, се бе съгласил на това.
Но защо? Имаше ли някакъв пропуск в Плана? Фундаментален пропуск?
За един миг на Тривайз му се стори, че този пропуск наистина съществува и дори че самият той знае в какво се състои, че го е знаел, когато е взел решението — но това прозрение… ако то беше наистина прозрение… изчезна с бързината, с която се бе появило, и остави след себе си пустота.
Може би беше просто илюзия — и когато взимаше решението, и сега. В края на краищата, не знаеше нищо повече за Плана освен основните допускания, върху които се градеше психоисторията. Вън от тях не му беше известна нито една подробност и със сигурност — нито една буква от математическата обосновка.
Затвори очи и се съсредоточи…
Нищо не се появи пред вътрешния му поглед.
Дали пък подсилващата мощ на компютъра нямаше да свърши работа? Постави длани върху пулта и усети топлия хват на отпечатъците им. Затвори очи и отново се съсредоточи…
Пак нищо.
12
Компорелонецът, който се качи на борда, носеше холографска лична карта. Тя изобразяваше топчестото му, леко брадясало лице със забележителна точност, а под него стоеше името му, А. Кендрей.
Беше възнисък, а фигурата му — също тъй меко закръглена като лицето. Имаше свеж, добряшки вид и маниери и се оглеждаше наоколо с нескрито изумление.
— Как се спуснахте толкова бързо? — запита той. — Очаквахме ви най-рано след два часа.
— Корабът е нов модел — отвърна Тривайз с малко хладна вежливост.
Кендрей обаче явно не беше наивен младок, какъвто изглеждаше. Влезе в пилотската стая и веднага каза:
— Гравитационен?
Съветникът не видя смисъл да отрича нещо съвсем очевидно и глухо отвърна:
— Да.
— Много интересно. Говори се за тях, а няма къде да ги разгледаш. Двигателите са в корпуса, нали?
— Точно така.
Кендрей погледна към компютъра.
— Компютърните схеми също?