Шейх

— Нафиза, Джамал знае какво иска и очевидно не желае мръсна просякиня, заразена с някаква болест! — изрече остро Амар.

— Заразена ли? — извика Зара, отърси ръката на Джамал и скочи към Амар.

Красивата наложница падна под изненадващата й атака, преди Джамал да успее да дръпне Зара.

— Стига! — изсъска той и я разтърси здравата. — Ще се държиш прилично, иначе те връщам в конюшните.

— Не съм заразена — изсъска Зара.

— Тя е зла — каза Амар, надигайки се от пода, като оправяше копринения си воал. — Няма да стане добра робиня, господарю. Трябва й бой.

Джамал се съгласи на мига.

— Зара, това са моите наложници Саха, Лейла и Амар. Отсега нататък ще им прислужваш в харема. Саха по характер е огнена, също като косата си. Лейла е игриво котенце, но се пази от ноктите й. А Амар може да бъде много страшна, ако не я подхванеш както трябва.

— Защо Зара е толкова мръсна, господарю? — запита Нафиза, не можейки да сдържи любопитството си.

— О, да, без малко да забравя да ти я представя. Това е Нафиза, която отговаря за харема — обърна се Джамал към Зара. — Зара е мръсна, защото досега работеше в конюшните — обясни той.

— Робиня от конюшните! — възкликна Саха.

— Сигурно много те е ядосала, господарю — подметна лукаво Амар.

Състрадание пробягна по набръчканото лице на Нафиза.

— Ела, Зара. Скоро ще те отърва от вонята на тор и коне.

Зара я последва, горейки от нетърпение не само да се отърве от компанията на досадните наложници на Джамал, но и — най-вече — да се изкъпе. Докато минаваше под свода на вратата, хвърли поглед през рамо и видя Джамал излегнат на един диван, а жените се бяха скупчили наоколо му като кученца, готови да му доставят наслада и сами да се наслаждават. Лицето й пламна, когато си спомни всички възбуждащи неща, които Джамал бе правил с нея тази нощ край басейна, и се запита дали смята да спи с жените си, докато тя се намира в съседната стая.

Хамамът беше пълен с пара и Зара с нетърпение чакаше да се гмурне в благоуханната вода. Басейнът запълваше почти цялото огромно помещение, застлано с бели и сини плочки. Покрай стените бяха наредени пейки.

— Позволи ми да сваля тези мръсни дрехи, Зара — каза Нафиза с мек глас. — Защо си се облякла като мъж?

— Така се обличам винаги — обясни Зара. — Обикновено нося синята дреха на моя народ.

— Сини дрехи ли? Аллах да ни е на помощ. Да не си от синьото племе? Как е възможно това, та ти си жена…

— Баща ми е Юсеф, кадията на берберите в планината Риф. Аз винаги яздя с него.

Нафиза я зяпна.

— Яздиш с разбойниците?

— Ние не се смятаме за разбойници. Ние сме свободен народ и се борим за своето място под слънцето. Нападаме керваните на султана, защото той ни налага големи данъци.

— Това са мъжки работи — сви рамене Нафиза, помагайки на Зара да свали ризата и шалварите. Старицата не беше подготвена за изумителната гледка, която се откри пред очите й, и шокирано ахване заседна в гърлото й. — Благословен да е Аллах, колко си красива! Тази кожа, тази коса… ти си като рядка пеперуда, излязла от пашкула си. Ако шейхът те види така, както си сега…