Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
От друга страна, тъй като пазарът беше благоприятен за мъжете, аз открих, че когато ги поискат, жените дори нямат право да откажат, сякаш мъжете им правеха някакво благодеяние с предложенията си. Ако някоя мома от високомерие привидно отхвърляше едно предложение, втори такъв случай вече не й се удаваше; а още по-малко тя можеше да поправи грешката си и да приеме онзи, когото се е преструвала, че отблъсква.
Мъжете имаха такъв голям избор, че жените се намираха в много нещастно положение. Те сякаш чакаха на всяка врата и ако на един мъж му откажеха в една къща, сигурно беше, че щяха да го приемат в следващата. Освен това забелязах, че мъжете никак не се свеняха да се изтъкват и както се казва, да гонят зестра, дори когато сами нямаха състояние, нито някакви достойнства. И те се държаха толкова важно, че жената едва имаше право да разпита какъв човек е този, който е поискал ръката й, и какво е имотното му състояние. Такъв беше случаят с едно младо момиче, което живееше в съседната къща и с което се бяхме сприятелили. Ухажваше я един млад капитан и тя, която имаше близо две хиляди лири зестра, разпита някои от съседите с какво име се ползува кандидатът й, какъв е в морално отношение и колко е богат. При последното си посещение той и съобщил, че е много обиден, загдето тя е събирала сведения за него, и няма повече да я безпокои с посещенията си. Аз чух за това и отидох да видя приятелката си, която в откровен разговор ми се довери напълно. Веднага ми стана ясно, че макар да считаше, че капитанът е постъпил зле с нея, тя не бе в състояние да му се сърди и извънредно много съжаляваше, задето го е загубила и особено бе засегната от това, че друга, която беше по-бедна от нея, го бе спечелила.
Аз я окуражих с няколко думи и й казах да не се унижава до такава степен. Рекох й, че колкото и да съм бедна, аз бих презирала един човек, който смята, че трябва да се осланям само на собствените му думи. Щом тя има добро състояние, не е нужно да постъпва като другите жени в днешно време. Достатъчно е, че мъжете могат да обиждат нас, жените с малко пари; но ако тя, с нейната добра зестра, претърпи подобна обида, без да се възмути, в бъдеще ще бъде презирана от всички. Една жена винаги може да намери случай да си отмъсти на мъжа, който се е държал зле с нея, и има много начини да се натрие носът на този капитан; ако не беше така, жените биха били най-нещастните същества на света.
Думите ми й харесаха и тя ми каза сериозно, че много би се радвала да му даде да почувствува, че е обидена и да го накара да се върне при нея, или поне да има удоволствието да му отмъсти така, че всички да научат за това.
Рекох й, че ако е готова да последва съвета ми, ще й обясня как да постигне желанията си и се обзалагам, че ще накарам този господин да дойде пред вратата й и да моли да бъде приет. Тя се усмихна на това и аз веднага разбрах, че ако той се върне при нея, тя не е толкова обидена, та да го остави да чака дълго пред вратата й.
Във всеки случай тя с интерес слушаше съветите ми. Казах й, че първото нещо, което трябва да направи, е да се представи в по-изгодно положение пред хората.
Тъй като капитанът беше разправил между жените, че се е отказал от нея, и искаше по този начин да се представи в по-благоприятна светлина, тя трябва да се погрижи да разпространи между познатите си — а тя имаше хиляди възможности за това, — че се е осведомила за състоянието му и е разбрала, че той не е такъв, за какъвто се представя.
— Нека всички научат, госпожице — рекох й аз, — че той не се е оказал такъв, какъвто вие сте очаквали, и затова сте сметнали за неблагоразумно да се занимавате с него; чули сте, че има лош характер и самичък се е хвалил и е разказвал колко лошо се държи с жените. Кажете също, че той води развратен живот.
Впрочем в последното твърдение имаше нещо вярно, но аз забелязах, че това ни най-малко не намаляваше желанието й да се ожени за него.
Тя охотно възприе идеята ми и веднага потърси начин да пусне този слух. Това не беше никак трудно, защото, щом разказа историята на няколко клюкарки, тя веднага стана предмет на разговор по всички къщи в тази част на града и аз я чувах, където и да ме поканеха на чай. Понеже беше известно, че съм приятелка на момичето, често ме питаха какво мисля за случая и аз не пропущах възможността да потвърдя цялата история, като прибавя още нещо от себе си и обрисувам капитана в най-черни краски. Като голяма тайна поверих на клюкарките нещо, което те не знаеха, а именно, че съм чувала, че материалното му положение било много лошо, той бил в крайна нужда за пари, за да уреди сметките си със собствениците на кораба, който командува; не бил изплатил своя дял и ако не го изплати в скоро време, съдружниците ще го уволнят и ще назначат на негово място помощника му, който бил готов да изкупи частта на капитана.