Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Какво имате за деклариране? — изсъска грубо той.
— Страхувам се, че нищо при това пътуване, ваше превъзходителство — отговори с превзет носов говор Силк. — Ние сме просто бедни пътници до Тол Хонет.
Чиновникът изпъчи шкембето си и се взря в дребничкия мъж…
— Мисля, че сме се срещали и преди, нали? Не беше ли Радек от Боктор?
— Същият, ваше превъзходителство. Имате невероятно добра памет.
— В моята работа човек е длъжен да я има. Как се справи тогава със стоката? Вълна беше, нали?
Лицето на Силк изведнъж придоби меланхоличен вид.
— Много по-зле, отколкото се надявах. Цената падна наполовина.
— Съжалявам да чуя това — подхвърли небрежна чиновникът. — Ще възразите ли да отворя багажа ви?
— Всичко, което имаме, е храна и дрехи за преобличане — изрече подсмърчайки дребният драснианец.
— От собствен опит знам, че хората понякога забравят, че носят със себе си ценни предмети. Отвори багажа, Радек.
— Както, кажете, ваше превъзходителство. — Силк слезе с мъка от коня си и започна да откопчава ремъците на торбите. — Ех, де да имах ценни предмети! — въздъхна той трагично. — Но тази злочеста авантюра с търговията с вълна постави началото на дългия ми крах. На практика вече съм вън от бизнеса.
Чиновникът изсумтя и запретърсва торбите. Беше му студено и зъзнеше. Накрая се обърна към Силк с недоволен поглед.
— Изглежда, казваш истината, Радек. Съжалявам, че се усъмних в теб. — Той духна в шепите си. — Времената са трудни. Нищо ценно не е минало оттук от половин година, нищо, за което да вземеш дори малък подкуп.
— Чух, че имало някакъв проблем във Вордю — подхвана Силк с превзетия си носов говор. — Нещо, че сте се били отцепили от Толнедра.
— Възможно най-идиотското нещо в историята на империята! — избухна чиновникът. — След смъртта на великия херцог Кадор всички сякаш си изгубиха ума. Трябваше да се усетят, че съучастникът им е агент на противниковата страна.
— Съучастник ли?
— Имаше един. Претендираше, че бил търговец от изтока. Пълзеше ката червей, ползвайки се от доверието на благородниците Вордю, и ги превъзнасяше с ласкателствата си. Нуждаеше се от време, докато постигне целите си, а пък те повярваха, че са достатъчно кадърни да управляват свое собствено кралство, независимо от Толнедра. Но позволи ми да ти кажа какъв хитрец е Варана. Той сключи сделка с крал Кородулин и го направи много преди всички във Вордю да започнат да се влачат с мимбратските рицари, грабещи каквото им попадне. — Митничарят посочи изгорялата част на станцията си. — Виждаш ли това? Един взвод техни войници дойдоха тук и плячкосаха всичко, а след това подпалиха сградата.
— Трагично — изказа съболезнованията си Силк. — Някой разбра ли точно за кого е работил така нареченият търговец?
— Онези идиоти в Тол Вордю не успяха, в това съм съвсем сигурен, но аз разбрах кой е, в минутата, в която погледите ни се срещнаха.
— О?
— Беше риванец и така прехвърля цялата отговорност за всичко върху крал Белгарион. Той винаги е мразел благородниците Вордю. Гарион решил с този план да унищожи силата им в северна Толнедра. — Мъжът се усмихна мрачно. — Получи точно това, което заслужаваше. Принудиха го да се ожени за принцеса Се’Недра и сега тя прави живота му непоносим.
— Как успя да разбереш, че агентът е бил риванец? — попита Силк с любопитство.
— Това е лесно, Радек. Риванците са живеели откъснати от света на Острова си в продължение на хиляди години. Всички са жертва на кръвосмешение, така че са наследили всички възможни дефекти и увреждания.
— Увреждания?
— Очите му — отвърна мъжът. — Нямаха истински цвят, бяха абсолютно бели — добави той и потръпна. — При вида на подобно нещо се вцепеняваш. — Митничарят се уви по-плътно в одеялото си. — Съжалявам, Радек, но замръзвам. Влизам на топло. Ти и приятелите ти сте свободни да тръгвате. — С тези думи той приключи проверката и забърза към станцията.
— Доста интересно — рече Силк, когато се отдалечиха от обгорялата сграда.
— Следващият въпрос е за кого работи този мъж с белите очи — навъсено каза Белгарат.
— За Урвон? — предположи Дурник. — Може би той е назначил Харакан да работи на север, а Надарас на юг. Двамата имат задача да предизвикат колкото се може по-големи вълнения.