Маккай проведе междупространствения разговор, седнал покрай прашния черен път на около три километра от поляната със скалата. Бе изминал разстоянието дотук пеша. С нарастващо раздразнение бе следил странните превъплащения на заобикалящия го пейзаж. Твърде скоро бе установил, че градът е просто един мираж, висящ над прашната равнина от висока трева и трънливи храсталаци.
Над равнината тегнеше жега почти като тази в хидробола.
Единствените живи същества, които бе видял по пътя до тук, бяха няколко непознати дребни животинчета, пробягващи в далечината. За сметка на това пък, мястото просто гъмжеше от най-разнообразни насекоми — хвърчащи, скачащи, пълзящи, и какви ли още не. Пътят беше доста неравен, с канавки отстрани и мръснокафеникавия цвят на ръждиво желязо. Започваше от далечната редица синкави хълмове от дясната му страна, пресичаше равнината в права линия и се губеше в мъгливите от маранята очертания на хоризонта в ляво от него. Никъде не се мяркаше жива душа освен него. Не се забелязваше даже облаче прах, издаващо наличието на някакво движение по пътя.
Маккай почти с радост се отпусна в прегръдките на налудничавия транс на междупространственото повикване.
— Тук е Тулук — каза онзи. — Наредиха ми да се свържа с теб веднага щом съм готов със заключението от анализа. Надявам се, че не съм се натрапил в неподходящ момент.
Маккай изпитваше голямо уважение към компетентността на Тулук, като калфа към майстор.
— Слушам те — каза той.
— Няма какво толкова да се каже за ръката — започна Тулук. — От Паленки, разбира се. Ако някога попаднем на притежателят й, ще можем да го идентифицираме. Имало е най-малко поне още едно предишно израстване на ръката. Малко преди лакътната става ясно си личи белег като от сабя.
— А нещо за отличителните знаци на Паленкито?
— Все още ги проверяваме.
— Камшикът?
— Тук вече открихме доста любопитни неща. Направен е от истинска волска кожа.
— Истинска ли?
— Без съмнение. Можем да идентифицираме собственика на кожата, макар, че се съмнявам все още да се разхожда някъде наоколо.
— Имаш отвратително чувство за хумор. Какво друго?
— Камшикът си е направо архаичен. Волски камшик от типа на древните земни камшици. Направихме оригинална компютърна справка. Повикахме и експерт от музея за потвърждение. Той каза, че изработката е малко некачествена, но достатъчно точна, за да има някакво съмнение, че камшикът е копие на оригиналните образци. Произведен е, обаче, съвсем наскоро.
— Откъде са могли да намерят оригинал за да го копират?
— Проверяваме това. Може да ни даде някаква нишка да се заловим. Тия камшици са доста рядко срещани.
— Значи, е произведен съвсем скоро — каза Маккай. — Напълно ли си сигурен?
— Животното, от което е смъкната кожата, е било живо само допреди две стандартни години. Междуклетъчната структура все още реагира на катализа.
— Две години. Откъде ли са намерили истински вол?
— Това вече стеснява кръга. Има само няколко останали, дето ги държат като атракция в различните увеселителни заведения. Има известен брой и на няколко от най-отдалечените планети, където все още липсва необходимата технология за производство на псевдоплът и развъждат добитъка за храна.
— Хм, колкото по-навътре навлизаме в проблема, толкова по-заплетени стават нещата — каза Маккай.
— И аз така мисля. А, имаше остатъци от калфен прах по камшика.
— Калфен прах! Ето откъде е идвала миризмата на вкиснато!
— Да, миризмата все още е доста силна.
— За какво ли им е този бързо менящ цвета си прах? — попита МаККай. — Нямаше и следа от запаметяваща калфена платка, но това, разбира се, не означава нищо.
— Това е само едно предположение, — започна Тулук — но може да са поръсили Паленкито с този прах.
— Но, защо?
— Вероятно за да променят окраската му, така, че да изглежда от друго племе.
— Възможно е.
— Ако си усетил миризмата след като камшикът е бил вкаран вътре, трябва да е останало доста голямо количество от праха в стаята. Мислил ли си затова?
— Стаята въобще не беше голяма, пък и беше адски горещо.
— Аха, горещината обяснява всичко. Съжалявам, но нямаме нищо друго за теб.
— Това ли е всичко?
— Има още едно нещо, но едва ли ще ти бъде от голяма полза. Камщикът е бил складиран във висящо положение, окачен на някаква поставка, изработена от стомана.
