Клуб „Анонимни ергени“
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клуб „Анонимни ергени“». Краткое содержание книги:
Лицето на господин Траут беше придобило решителен израз. Лице на човек, който явно бе взел вече своето решение.
— Готово — заключи той.
— Какво е готово?
— Нищо не ни остава, освен да приложим план „Б“.
— План „Б“?
— Този метод не ми е много по сърце и никога не го използваме, освен при особено безнадеждни случаи, където увещанията са били безплодни и субектът е неумолим в намерението си да се подстриже и да изведе момичето на вечеря. Ако това се случи, ние прибягваме до план „Б“. — Господин Траут избърса потта от челото си и поясни: — Даваме му пургатив.
Лицето на господин Луелин просветна мигновено, което подсказа, че план „Б“ получава пълното му одобрение. Той беше от мъжете, склонни към внезапна промяна на своите възгледи и пълно отдаване на нововъзприетите. Господин Траут го бе убедил, че единственият начин на живот, който дава някаква надежда за щастие, е този на ергена, и неприкритите чувства на Джо към Сали го бяха ужасили. Ако някога е съществувал мъж, който трябва да бъде спасен от самия себе си, то това бе Джоузеф Пикъринг.
— Това ще му свърши работа — каза той. — Ще му свърши добра работа. Когато за пръв път отидох в Америка, един тип, с когото се запознах на бара, ми пусна пургатив в чашата и не бях на себе си с часове. А когато се свестих, пред мен можеше да мине цяло шествие от най-хубавите момичета в Ню Йорк и аз нямаше да ги погледна и с крайчеца на окото си. Някак си бях загубил ищах.
Изведнъж лицето му помръкна. Проговори отчаяно.
— Но ние нямаме пургатив.
— Аз имам — отвърна тържествено господин Траут и извади малко хапче от джоба на жилетката си. — Винаги нося у себе си известно количество. А също и Фред Басет, и Джони Рънсибъл, и Д. Дж Фланъри. Пациентът, особено когато е млад, често отказва да изслуша доводите и дори става агресивен. Само посредством план „Б“ успяхме да предотвратим излизането на Отис Бюстридж с вариететната му актриса. Сигурно ще си помислиш, че е драстично, но ние от Анонимните ергени не се спираме пред нищо, когато дългът ни зове. За нас каузата е свещена.
Джо се забави повече от очакваното. Закъснението му, както обясни той, се дължало на факта, че в допълнение към подстрижката, се подложил още и на измиване и маникюр. Влизайки, той продължи разговора оттам, откъдето го беше оставил.
— Говорехме си, ако си спомняте, господин Траут, колко е чудесен светът. С ваше позволение, бих искал да разгледаме този въпрос в детайли. Това, което го прави толкова чудесен, е, че в него живеят прекрасни хора. Където и да отидех, след като излязох, срещах все сладури. Да вземем симпатягата, който ми подстрига косата. Много хора се държат като истински пънове с непознати, но този беше самата сърдечност. Не спря да говори нито за мит. Разказа ми целия филм, който гледал през почивния си ден и ме държа в напрежение през цялото време. Дали не е бил някой от твоите, Айви. Става дума за…
— Я сръбни едно питие — рече господин Луелин.
— Добра идея.
— Аз ще ти го приготвя — любезно се обади господин Траут.
3
Сали седеше във фоайето на хотел „Бариболт“ и чувстваше, че й призлява. Тексаските милионери и индийските махараджи, скупчени около малките масички, не забелязваха нищо нередно във вида й, защото тя потискаше емоциите си, но това не й пречеше да се чувства така, сякаш е погълнала някакъв гнусен хап и едва устоява на ефекта му. Сега вече виждаше истинския лик на Джоузеф Пикъринг, а той беше способен да уплаши всяко момиче, позволило си да изпита симпатии към него.
Не можеше да каже кога точно започна да се чувства неспокойна, но вероятно е било когато си погледна часовника и видя, че стрелките сочат осем без десет. След като пристигна точно в седем и тридесет, с лека изненада откри, че Джо още го няма. Въпреки това седна без всякакви опасения, защото при тези натоварени улици човек спокойно може да закъснее с една-две минути. Но двадесет минути вече беше съвсем друга работа.
Първата й мисъл бе, че нещо му се е случило. По-късно обаче едно злобно дяволче й подшушна в ухото отвратителната истина. Той нямаше да дойде. Никога не е смятал да го прави. По такъв начин си отмъщаваше за това, че тя не дойде на срещата за обяд.
Изглеждаше й невероятно да е толкова дребнав, и все пак какво друго обяснение би могло да се даде. Ако е претърпял инцидент, щеше да телефонира. Дори и ако е било сериозно и са го закарали в болница, лекарят или някой друг можеше да се обади. Не, той нарочно й въртеше номер, както би се изразил господин Луелин, и след малко повдигането се смени с кипяща ярост, а рейтингът на Джоузеф Пикъринг, доскоро много висок, се сгромоляса до самото дъно, наравно с последните отрепки. В този момент Сали чу някой да изговаря името й, вдигна глава и видя пред себе си Джаклин Уорнър.