Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Като ме качва в таксито, Джош ми пожелава късмет с предаването и ме кара да повторя обещанието си, че ще му помогна в избора на плочки за баня. Аз кимам, изпращам му въздушна целувка и се разплувам на кожената седалка. Алкохолното опиянение ме изпълва с характерното усещане за доволство и увереност, че всичко е наред. Действително трябва да полагам повече усилия да се виждам с приятелите си.
Предварителните разговори с избраните двойки са едновременно отвратителни и изумителни, затова настоявам лично да провеждам колкото се може повече от тях.
— И така, Джени, вие ни писахте в отговор на статията в „Гас“. Нека повторим подробностите от писмото ви, искам да ги потвърдите пред мен и да се ориентирам в ситуацията. — Придружавам думите си с жизнерадостен красноречив смях: — „Ах, колко съм глупава, въобще не помня факти.“ Установила съм, че така най-бързо влизат в час. — Имате ли нещо против?
Джени поклаща глава. Жестовете й са твърде отривисти. Мъчи се да изглежда сигурна и уверена. Вместо това непрестанно пуши „Бенсън & Хеджис“, палейки всяка следваща цигара още преди фасът да изгасне в пепелника — поведение, неприсъщо на уверена жена. Джени е кльощава, но не притежава онази модна анорексична кльощавост, която преобладава в нашето студио. Кльощава е, защото не може да си позволи и да пуши, и да се храни. Ние, от своя страна, имаме избор. Съгласно записките ми е на двайсет и три. Изглежда на четирийсет и пет, но подозирам, че е изглеждала на четирийсет и пет още когато се е родила. Плюсът на подобна външност сигурно е в това, че дори когато стане на шейсет и пет, Джени ще изглежда по същия начин. Лицето й е изпито и бледо, напомня на спаднал, набърчен балон в деня след празненството. Цял живот е получавала слаби бележки, била е лишена от възможности и от разкош, поради което е тук.
— Джени, сигурно много се вълнувате от възможността да се покажете по телевизията?
— Н-да, определено.
— И вече сте запозната с правилата на предаването? — Това е кодиран вариант на въпроса: „Знаете ли на какво унижение ви предстои да бъдете подложена?“
— Н-да.
— Писахте ни, понеже подозирате, че вашият годеник, Браян Паркинсън, може би ви изневерява. Най-малкото, при случай би ви изневерил. — Отмятам глава и неодобрително изсумтявам.
— Н-да.
— В писмото си още споменавате, че храните известни съмнения относно обекта на чувствата му.
— Н-да, определено. Най-добрата ми приятелка Карън.
— Карън Томпсън — консултирам се с бележките си. Тя отново кима, гаси поредния фас и пали нова цигара. — Можете ли накратко да ми разкажете историята?
— Когато се запознах с Браян, той ходеше с Карън.
— Кога се случи това?
— Когато бях на седемнайсет.
Гнусна история. През последните шест години Браян се разкъсвал между Карън и Джени. Трудно може да се разбере какво мотивира чувствата му. Изглежда, има връзка с това — коя от двете жени в момента работи и има пари за цигари и пиене. Единствената утеха за човешкия род е, че поне не са позволили нерешителността на Браян да помрачи приятелството им. Често ходят тримата заедно в местната кръчма. Не съм от най-чувствителните натури, но се питам как ли живеят, без да знаят с коя от двете ще си тръгне Браян съответната вечер.
— Карън да вземе да се хване с Рой, брата на Браян. В крайна сметка тя ми е кума, а Рой ни е кум. То си е така по традиция. — Тя ме плясва по крака и се разсмива. Но смехът й е писклив и тревожен. Внезапно млъква и се привежда насреща ми. От Иси и няколко други приятелки зная, че този жест издава намерението на говорещия да сподели някоя тайна. В по-религиозна епоха в този миг Джени би се обърнала с молитва към Дева Мария, закрилница на отчайващите неудачници. — Виж какво, пиленце, хич не искам да го изгубя. Обичам го. Но ако ще се разделяме, по-добре да е преди сватбата.
Отдръпвам се, откопчавайки се от цигарения й дъх и от настойчивия й поглед.
Разговорът с Карън протича по идентичен начин, с тази разлика, че колкото Джени е кльощава, толкова Карън е пълна. Като надига чашата с бира, плътта по ръцете й се разлюлява. Животът й е преминал сред топла пара на пържени картофи, увити във вестник, и сладкиши с извара. Облечена е в палатка на цветчета. Дръпвам Фай встрани.
— Фай, отпуснати ли са й пари за дрехи? — изсъсквам ужасена.
В някои предавания поощряват гостите да обличат ярки дрехи, в резултат на което изглеждат като грамадни захаросани бадеми. Идеята на нашето предаване е по-различна.