Блейз

Един стол се изпречи на пътя му, но той го отмести с ритник и направи последните няколко стъпки, делящи го от масата. Когато се наведе, за да постави Блейз внимателно на дървената маса, черната му коса се спусна надолу и погали страните й. Опита се да се изправи, но тя задържа лицето му с топлите си ръце и той се наведе отново, за да я целуне. След това устните му се спуснаха към нежната линия на брадичката й и малко по-късно бавно продължиха надолу към набъбналите й зърна, зовящи го като някакви необичайни пъпки на горска роза.

Тя извика леко, когато той я докосна там, после изстена от удоволствие при допира на галещия му език и го притисна яростно към себе си, като че ли не можеше да се наслади на дивата нежност на устните и зъбите му, които превръщаха зърната й в умоляващи връхчета. Когато повдигна глава, тя я притисна отново.

— Остани, моля те… остани — прошепна тя с трептящ глас, усещайки пулса си на нови, странни места, спускащ се по тесни ивици от върховете на гърдите й до пулсиращия огън между бедрата й.

Но той не можеше да остане там вечно, защото търсеше нещо повече от ласки. Освобождавайки се от настойчивите й ръце, той ги отмести встрани, повдигна глава към сладките й, разтворени устни. Езикът му се промъкваше опустошително, страстно зовящ я и оставяйки я потръпваща.

Той бързо плъзна ръката си под метрите коприна и фусти, промъкна се по кадифената топлота на краката и бедрата й и после…

Един мъжки глас извика отчетливо от непосредствена близост:

— Блейз! Блейз! Къде си?

Тя замръзна.

Само след един удар на сърцето си, тя успя да дойде изцяло на себе си. Блейз се изправи, покри голите си гърди с треперещи ръце и с тих, отчаян глас прошепна:

— Не!

— Да — възпротиви се Хейзард с мисъл, насочена в определена посока, опитващ се отново да достигне до копринената мекота на оголените й рамене, абсолютно убеден, че никой няма да ги открие в изоставената кухня. Устните му търсеха нейните.

— Нещата, които ти носят удоволствие, не са лоши за теб, биа — прошепна той до устните й, използвайки нежното обръщение на абсароките, което жените намираха за толкова чаровно. — Твоят страх те обърква.

— Не — отново извика тихо тя, опитвайки се да се измъкне, отблъсквайки го с ръце, които се оказаха изненадващо силни. И преди Хейзард да успее да прецени дали наистина го мислеше или не, тя слезе от масата. Стреснат и напрегнат, той видя как тя изтича към вратата. С няколко бързи движения Блейз пооправи корсета на роклята си, намести дантелената драперия върху раменете си и изчезна в лятната нощ.

Джон Хейзард Блек изруга срещу сивите силуети на лятната кухня. Той не бе оставян така смутен и с незадоволени желания от времето, когато беше юноша. Бесен, той изскочи от постройката, ядосан на непоследователните жени като цяло и конкретно на една от тях. За един кратък миг Хейзард се вслуша в енергичната музика, която долиташе от бляскавия салон и след това, преценил, че тази вечер вече е преминал границата на добрите маниери, той се прибра в хотела и си легна.