Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ричард разроши мократа си коса.
— Пътеката е била заличена с помощта на магия. Претърсих наоколо — няма пътека. Вижте камъка. Разместен е, някой го е ритнал и го е извадил от мястото му. Но никъде по повърхността му не се вижда нито драскотина. Вярно, камъкът не е прекатурен изцяло, но все пак е преместен. Бил е пернат с грайфера на обувка, логично е да е останала драскотина. Но не се вижда нищо, също както не са оставени никакви други следи.
Ничи свали качулката си.
— Изкривяваш всички факти така, че да паснат на твоята версия за нещата, Ричард. Не може да е станало хем така, хем иначе. Ако са използвали магия, за да заличат пътеката, как така успя да забележиш този преобърнат камък и да разбереш, че тук все пак е имало пътека?
— Ами може би магията, която са използвали, има способността да заличава следи. Човекът, който го е направил, сигурно не разбира много от следотърсачество. Всъщност май изобщо не са наясно с живота сред природата. Приложили са магия, за да заличат следите, но мисля, че изобщо не им е хрумнало да огледат за прекатурени камъни и подобни.
— Сигурно не са…
— Огледайте се внимателно. — рече той и обиколи с ръка околността. — Забелязвате ли колко безупречен е горският терен?
— Какво искаш да кажеш? — попита Виктор.
— Твърде безупречен. Направо съвършен. Вейки, листа, кори… всичко е подредено като в аптека. Природата е по-хаотична.
Ничи, Виктор и Кара се вгледаха в земята. На Ничи всичко и се струваше напълно нормално — най-обикновен горски терен. Тук-там имаше разпилени дребни неща — семенца, източени плевели, младо дъбово дръвче само с три огромни листа. По килима от иглички имаше пръснати съчки, мъх, кори и паднали листа. Не разбираше много-много от следи и следотърсачество, и изобщо от гори. Ричард винаги оставяше белези по дърветата, ако искаше тя да го следва и да не се изгуби. Но специално на това място сякаш наистина не бе стъпвал човешки крак. Пък и не и изглеждаше толкова съвършено, колкото им го представяше Ричард. Огледа се още веднъж, но пак не намери никаква разлика спрямо други такива места наоколо. Виктор и Кара явно също бяха озадачени и объркани.
— Сигурна съм, че има напълно логично обяснение на факта, че този камък ти изглежда преместен, Ричард — рече накрая Ничи с едва сдържано напрежение в гласа. — Може би наистина е преместен, то се вижда. Но дали не го с бутнал лос или елен, а с времето следите им да са се заличили.
Ричард поклати глава.
— Не. Виж вдлъбнатината. Все още си личи формата и. По ясните ръбове е видно, че се е случило преди няколко дни. Времето, особено при дъжд, изглажда такива ръбове и бързо запълва дупките. Ако беше елен или лос, следите му щяха да са пресни и все още да личат. Освен това копитото би оставило драскотини — както и човешка обувка. Сигурен съм, че някой е бутнал този камък преди не повече от три дни.
— Е, може пък онзи мъртъв клон ей там да е паднал върху него и да го е бутнал — вдигна ръка Ничи.
— Ако беше така, по мъха щеше да остане диря и щеше да личи, че клонът се е ударил в нещо твърдо. Вече проверих — няма такова нещо.
— Може върху камъка да е скочила катерица — обади се и Кара.
— Няма толкова тежка катерица, че да прекатури камък с тези размери.
Ничи въздъхна уморено.
— Значи според теб фактът, че от тази жена няма никакви следи, доказва, че тя съществува.
— Не съм казал такова нещо — поне не по начина, по който се изрази ти. Но теорията ми се потвърждава, ако разгледате детайлите свързано, в едно цяло. Ако ги поставите в контекст.
Ничи стисна ръцете си в юмруци край тялото. Чакаше ги толкова важна работа. Времето им изтичаше. А вместо да се заемат с неотложните задачи, които се нуждаеха от цялото им внимание, стояха насред пущинака и се взираха в някакъв си камък. Усети как кръвта изпълва лицето и.
— Това е абсурдно. Всичко, което постигна досега, Ричард, е да ни докажеш, че тази жена, дето си си я въобразил, е точно това — твоя илюзия. Тя не съществува. И не оставя следи, понеже живее само във въображението ти. Няма нищо мистериозно и необяснимо! Няма никаква магия! Става дума за най-обикновен сън!
Ричард рязко се изправи до нея. За един-единствен миг кроткият и разсъдлив мъж се превърна във внушителна и властна фигура, чието сърце всеки момент щеше да избухне в гняв.
Но вместо да изригне насреща и, той просто мина покрай нея, върна се малко в посоката, от която бяха дошли, и спря. Безмълвен и напрегнат, се загледа между дърветата.
— Нещо не е наред — отрони тихо, но в гласа му прозвучаха недвусмислени предупредителни нотки.
Агиелът на Кара скочи в ръката и. Виктор стисна дръжката на боздугана, който висеше от колана му.