Въоръжени мъже

— Малко е студен вятърът — каза на другия посетител в стаята. — Но все пак се търпи.

Таванът на работилницата беше на едва пет стъпки от пода. Това беше повече от достатъчна височина за джудже.

— ОЛЕЛЕ… — каза един глас, нечут от никого.

Хемърхок погледна към нещото, притегнато на менгемето, и взе отвертка.

— ОЛЕЛЕ!

— Удивително — каза той. — Мисля, че задвижването на този лост надолу по барабана кара, ъ-ъ, шестте гнезда да се приплъзнат, като докарва нов куршум, ъ-ъ, в цевта. Това изглежда съвсем ясно. Задвижващият механизъм всъщност е просто един кремък с огниво. Пружината… ето тук… съвсем е ръждясала. Лесно мога да я сменя. Знаеш ли — той вдигна поглед, — това е много интересно устройство. С тези химикали по цевите и всичко останало. Такава проста идея. Да не би да е някакъв фокус? Някоя автоматична палячовщина?

Той зарови в един сандък с метални отломки за парче стомана, след което избра и пила.

— Бих искал да направя няколко скици след това — каза той.

Около трийсет секунди по-късно се чу едно „пук“ и се появи облак дим.

Пр’роден Хемърхок се съвзе и поклати глава.

— Ама че късмет! Можеше да стане много лоша злополука.

Опита се да отвее част от пушека, после отново посегна към пилата.

Ръката му мина през нея.

— ХМ.

Пр’роден опита отново.

И пилата беше нереална, също като пушека.

— Какво?

— ХМ.

Собственикът на странното съоръжение се беше облещил ужасено срещу нещо на пода. Пр’роден проследи погледа му.

— О!

Проумяването, което кръжеше на крайчето на съзнанието му, най-сетне го озари. Ето това беше характерното за смъртта. Когато ти се случи, си от първите, които го разбират.

Посетителят му сграбчи устройството от тезгяха и го натъпка в платнена торба. После се огледа диво наоколо, вдигна трупа на господин Хемърхок и го помъкна през вратата навън към реката.

Чу се далечно разплискване, или най-близкото до този звук, което може да се получи в река Анкх.

— О, боже — каза Пр’роден. — А не мога и да плувам.

— ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЯМА ДА Е ПРОБЛЕМ — успокои го Смърт.

Пр’роден го погледна.

— Доста по-нисък си, отколкото си те представях.

— ТОВА Е, ЗАЩОТО СЪМ КОЛЕНИЧИЛ, ГОСПОДИН ХЕМЪРХОК.

— Онова проклето нещо ме уби!

— ДА.

— Това е първият път, когато изобщо ми се случва нещо подобно.

— НА ТЕБ И НА КОГОТО И ДА БИЛО. НО НЕ И, ПОДОЗИРАМ, ЗА ПОСЛЕДЕН.

Смърт се изправи. Ставите на краката му изпукаха. Той вече не си удряше черепа в тавана. Вече нямаше таван. Стаята плавно беше избледняла в пространството.

Съществуваха такива неща като богове на джуджетата. По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“