Аквариум [bg]
- Автор: Суворов Виктор
- Язык: болгарский
- Год: Добрая книга
- ISBN: 978-5-98124-684-5
- Переводчик: Марко Герджиков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аквариум [bg]». Краткое содержание книги:
«Аквариум» – первая и единственная в своем роде книга об одной из самых могущественных и самых закрытых разведывательных организаций в мире, классический образец остросюжетного шпионского романа, который захватывает с первых же строк и читается запоем, на одном дыхании. Это откровенный рассказ о том, как была устроена советская тоталитарная система, основанная на звериной жажде власти и перемалывающая человеческие судьбы в угоду тем, кто дорвался до власти и упивался ею. «Аквариум» – история человека, прошедшего все круги ада в этой бесчеловечной системе и вырвавшегося из нее.
«Перерабатывая для романа «Аквариум» собственную биографию, я совершенно сознательно работал «на понижение» и внимательно следил за тем, чтобы никаких прямых совпадений в деталях биографий главного героя романа Виктора Суворова и автора романа Владимира Резуна не было. «Аквариум» – не обо мне, а о том, как работает советская военная разведка от батальона и выше, до самых важных резидентур. Если бы я назвал подлинные имена, места, даты и детали реальных событий и операций, это было бы подлостью по отношению к моим товарищам, сослуживцам и командирам. Потому я сместил действие романа во времени и пространстве, изменил имена и обстоятельства, чтобы невозможно было вычислить ни меня, ни моих коллег, ни нашу иностранную агентуру». (Виктор Суворов)
Опитен следотърсач, естествено, едва ли можеш излъга. Той знае добре, че при енергичното бързо ходене носът на обувката оставя по-дълбока вдлъбнатина, отколкото петата. Но много ли са хората, които се вглеждат в отпечатъците от войнишките обувки? Много ли от тях знаят, че носът на обувката оставя по-ясна следа? Мнозина ли ще обърнат внимание на това, че изведнъж се е появила следа, при която всичко е наопаки? Много ли могат да оценят правилно видяното? На кого може да му дойде наум идеята за ботуш, чийто ток е на носа на обувката, а подметката — на петата? Кой ще си помисли, че ако следите водят на изток, човекът ще е отишъл на запад?
Пък и ние не сме глупаци. Диверсантите са като вълците, те не се движат поединично. И като вълците ние вървим точно в следите на вървящия отпред. Хайде, опитай се да разбереш колко сме били в групата — трима или сто? А когато по една следа са преминали много обувки, то е почти невъзможно да се улови тънката разлика, че токовете ни са стъпквали земята повече, отколкото носовете.
За диверсионната обувка има само един тип чорапи: много дебели, от чиста вълна. И където и да се движим, в тайгата или знойната пустиня, чорапите ни ще бъдат винаги едни и съши: много дебели, вълнени, сиви на цвят. Тези чорапи и топлят добре, и предпазват краката от потта, и не ги претъркват, и самите те не се протриват. А диверсантът има само два чифта чорапи. Независимо дали отива за един ден или за месец. Два чифта. Оправяй се, както знаеш.
Бельото е ленено, тънко. То трябва да бъде ново, но малко поносено и да е прано най-малко веднъж. Върху тънкото бельо се облича „мрежата“ — второто бельо, изработено от дебели меки въжета, дебели колкото пръст. Така, че между горните дрехи и тънкото бельо винаги остава един въздушен слой от около един сантиметър. Умна глава го е измислила. Ако е горещо, ако потта ти тече, ако цялото ти тяло е пламнало, подобна мрежа е спасение. Дрехите не прилепват към тялото и вентилацията под тях е много добра. Когато е студено, въздушният слой запазва топлината, сякаш че е пухен и в допълнение — никак не тежи. Мрежата има и още едно предназначение: комарите, продупчвайки дрехите, попадат на празно място, не стигат до тялото. Диверсантът е из гори, покрай блата. Лежи с часове под звънтящото бръмчене на комарите в парлива острица или огнена коприва. И само мрежата го спасява. А отгоре панталонът и куртката са зелени, от памучен плат. Шевовете навсякъде са тройни. Куртката и панталонът са меки, но здрави. На сгъвките, на лактите, на колената и на раменете платът е от три ката, за по-голяма здравина.
На главата на диверсанта има шлем. През зимата той е от кожа с косъма отвътре и копринена подплата, а през лятото — памучен, диверсантският шлем не трябва да пада от главата в никакъв случай, дори по време на десант. Не трябва да има и никакви катарами, ремъчета и издатини от външната страна, защото в момента на скачане се намира точно при парашута. На него не трябва да има нищо, което би могло да попречи на купола и на въжетата да се отворят правилно. Затова десантният шлем е изработен точно по формата на човешката глава и плътно покрива главата, шията и брадичката, като оставя открити очите, носа и устата. По време на силни студове, а също и за маскировка, очите, носът и устата се закриват от маската.
Диверсантът има още и куртка. Тя е дебела, задържа топлината, лека е и е непромокаема. С нея може и в блатото да лежиш — няма да се намокриш и на снега да спиш — няма да замръзнеш. Дължината й е до средата на бедрото: и да ходиш не ти пречи и ако ти се наложи денонощия да седиш на леда, за седалка да ти служи. Отдолу е широка. Това е много важно при бягане и бързо ходене — става вентилация. Но при нужда долната част може да бъде плътно пристегната така, че да закрива краката и да запазва топлината. По-рано диверсантите са имали и подобни панталони — дебели и топли. Но се е оказало неправилно. Когато се движиш денонощия без отдих, пречат. Нарушават цялата вентилация. Нашите мъдри прадеди никога не са обували кожени панталони с косъма отвътре. Вместо това са имали дълги до петите кожуси. И са били прави. В кожени панталони ще се свариш, а в дългата шуба — няма. Сега древният опит е взет под внимание и диверсантът има само куртка, но в случаи на необходимост към нея се прикачват дълги поли, които закриват тялото почти до петите: винаги е топло, но никога не е горещо. Тези поли лесно се откачат и се навиват на руло, без да заемат много място в багажа на диверсанта.
Куртката по-рано е можело да се обръща и от едната, и от другата страна. Едната е била зелена, другата — сивозелена, на петна. Но и това се оказало неправилно. Куртката отвътре трябва да бъде нежна като кожата на жена — тя трябва да гали тялото на диверсанта. А отвън трябва да е груба като кожата на носорог. Затова сега куртките не се обръщат. Те са нежни отвътре и груби отвън. А цветът им е светлосив — като на миналогодишната трева или на мръсен сняг. Цветът е избран много подходящо. Е, при остра нужда върху нея може да се облече лек, бял маскировъчен халат.