Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
— Чудех се защо искаш това — отвърна Алвиън. — По-рано никога не си пил чай с мене… Освен когато госпожица Джансън беше тук.
— Шшт, не ме издавай — промърмори той.
Госпожа Полгри влезе заедно с Кити, която остави подноса на масата, докато госпожа Полгри запали спиртната лампа. Видях, че носи метална кутия с чай. Кити застла малката масичка и донесе сладкиши и сандвичи с краставички.
— Госпожице, имате ли нещо против сама да направите чая? — попита госпожа Полгри.
Отвърнах, че с удоволствие ще го направя, и госпожа Полгри кимна на Кити, която се беше втренчила в Питър Нанзълок с нямо обожание.
На Кити хич не й се излизаше от стаята и ми се стори безсърдечно да я отпратя. Мисля, че й госпожа Полгри беше очарована от този мъж. Може би защото той беше съвсем различен от господаря, казах си аз. Питър успяваше да те приласкае с поглед и бях забелязала, че е готов да сипе ласкателствата си върху всички същества от женски пол: Кити, госпожа Полгри и Алвиън, и то в не по-малка степен, отколкото върху мене.
Значи толкова и струват, казах си аз и се почувствах леко засегната, защото този човек имаше успокояващото качество да кара всяка жена в неговата компания да се чувства привлекателна.
Направих чая, а Алвиън му подаде хляб и масло.
— Какъв разкош! — възкликна той. — Чувствам се като султан, на когото прислужват две красиви дами.
— Пак лъжеш! — извика Алвиън. — Никоя от нас не е дама, защото аз не съм пораснала, а госпожицата е само гувернантка.
— Какво кощунство! — промърмори под носа си той, докато топлите му очи почти ме галеха. Почувствах се неудобно под погледа му.
— Мисля, че Алвиън много бързо ще стане добра ездачка — смених бързо темата на разговора, — нали?
Видях как жадно момиченцето очакваше неговия отговор:
— Ще стане шампионка на Корнуол, разбира се!
Тя не можа да скрие удоволствието си от тези думи.
— И — вдигна той пръст и й се закани с него — не забравяй на кого трябва да благодариш за това.
Погледът, който Алвиън ми хвърли, беше почти срамежлив и внезапно се почувствах щастлива и радостна, че съм тук. Бях забравила горчивината от несправедливостта на живота; бях спряла да завиждам на очарователната си сестра. В този момент исках да бъда само един човек — точно тази Марта Лий, която пиеше чай в стаята за пунш с Питър Нанзълок и Алвиън Тремелин.
— Това трябва да остане тайна за известно време — каза Алвиън.
— Да, искаме да изненадаме баща й.
— Ще бъда като гроб.
— Защо хората казват „мълчалив като гроб“? — попита Алвиън.
— Защото — обади се Питър — мъртвите не говорят.
— Но понякога те имат духове — каза Алвиън и погледна през рамо.
— Това, което господин Нанзълок иска да каже — намесих се бързо, — е, че ще запази нашата малка тайна. Алвиън, мисля, че господин Нанзълок би искал още малко от сандвичите с краставичка.
Тя скочи от мястото си, за да му ги предложи. Много беше приятно, когато беше така послушна и приятелски настроена.
— Все още не сте идвали в Маунт Уидън, мис Лий — каза той.
— Не ми е дошло на ум.
— Това май не е съвсем по съседски, О, знам какво ще кажете — че не сте дошла тук да правите визити, а да бъдете гувернантка.
— Точно така е — отвърнах рязко.
— Къщата ни нито е толкова древна, нито толкова голяма, колкото тази. Тя няма история, но е приятно място и съм сигурен, че сестра ми ще бъде възхитена, ако вие и Алвиън ни посетите някой ден. Защо да не дойдете на чай у нас?
— Не съм сигурна… — започнах, когато той ме прекъсна:
— Дали влиза в задълженията ви? Ще ви кажа как ще го направим. Вие ще доведете Алвиън да пие чай в Маунт Уидън. Сигурен съм, че в задълженията и на най-съвестната гувернантка би влизало да заведе момиченцето, за което се грижи, на гости и след това да го върне вкъщи.
— Кога да дойдем? — попита Алвиън.
— Поканата важи по всяко време.
Усмихнах се. Знаех какво означава това. Той просто си приказваше и нямаше никакво намерение да ме кани на чай. Представих си го как идва в къщата и се опитва да флиртува с госпожица Джансън, която, според това което казват всички, е била привлекателна млада дама. Познавам този вид мъже, казвах си аз.
Внезапно вратата се отвори и със смущение, което се надявах, че съм успяла да скрия, видях Конън Тремелин да влиза в стаята.
Почувствах се като че Ли ме е хванал да играя ролята на господарка на дома в негово отсъствие.
Станах права, а той ми се усмихна набързо.
— Госпожице Лий — попита той, — ще се намери ли чаша чай и за мене?
— Алвиън, моля те, позвъни да донесат чаша.
Тя веднага скочи от мястото си, за да направи това, което я бях помолила, и видях, че се беше променила. Беше възбудена и гореше от желание да направи всичко, което трябва, за да остане баща й доволен. Затова и движенията й станаха тромави и като ставаше от мястото си, бутна чашата си с чай. Изчерви се като божур от смущение.