Разделяй и владей

— Не мога да говоря от името на Харпунджията, а само това, което е казал служителят на Държавния департамент — отвърна Томас. — Но напоследък установяваме, че все повече терористи и шпиони използват пътищата на дипломатите. Опитват се да се доберат до информация от лаптопи и телефонни разговори. От Държавния департамент на няколко пъти вече бият тревога за това. Може да е било съвпадение, може Харпунджията да се е опитал да открадне дискета или телефонен номер, когато служителят е отишъл до тоалетната, не знам.

— И на какво основание този служител твърди, че е успял да разпознае Харпунджията? — попита Уилямсън.

— На единствената известна негова снимка — отвърна Томас.

— Снимката е добра и напълно автентична — увери я Моор.

— Бяхме известени за случката и направихме някои справки — продължи Томас. — Те съвпадат със сведения, които получихме от други източници. Пътникът е пътувал под друго име с фалшив английски паспорт. Проверихме пътните дневници на такситата и установихме, че той е взел такси от хотел „Кенсингтън“ в Лондон. Прекарал е там само една нощ и се е срещал с няколко души, които според портиера приличали и говорели като хора от близкоизточни страни. Опитахме се да проследим въпросното лице в Москва, но никой не го е виждал да излиза от летището. Затова проверихме полетите за други дестинации. Човек, отговарящ на описанието, който показал руски паспорт на името Гарднър, се качил на самолета за Баку.

— Това е корабът на Харпунджията — каза внезапно заместник-посланичката Уилямсън. — Така ще да е.

Другите я погледнаха.

— Познато ли ви е? — попита Томас.

— Да. Учила съм в колеж — обясни Уилямсън. — Гарднър е капитанът на „Рахел“ от романа „Моби Дик“. Това е един от корабите, които преследват неуловимия бял кит. Мога да добавя, че той не успява да го залови.

Томас погледна тъжно към Батат.

— Харпунджията — рече той. — По дяволите. Ама, разбира се. Той сам ни е пробутал тази информация.

— Този терорист си го бива — обади се Моор. — Ако сте усетили намека, може да си помислите, че е някаква шега, и няма да й обърнете внимание. Но ако сте я приели сериозно, Харпунджията е знаел къде ще го търсите и ви е очаквал, за да ви попречи да го преследвате по-нататък.

— Обаче яхтата беше истинска — обади се Батат. — Видях името…

— Видял сте името, което е било поставено нарочно, за да привлече вниманието ви за известно време — рече Томас. — Мамка му! Този път здравата се хванахме на въдицата.

— Което ни довежда до втория И много вероятен сценарий — каза Уилямсън. — Ако Харпунджията е пристигнал в Баку, трябва много бързо да разберем две неща. Първо, какво е искал и, второ, къде се намира сега. Така ли е?

Томас кимна.

Моор се изправи.