Митични представи

Нашата разузнавателна мисия ни бе отвела оттатък северната граница на Посилтум на неколкодневно пътуване във вътрешността на неговия съсед. Името на това кралство няма никакво значение. Ако все още не го смятаха за част от връхлитащата сила, то щеше да стане веднага щом новината се разпространи.

Не бяхме сигурни дали замалко сме пропуснали последната битка, или кралството просто се е предало. Както и да е, липсваха свидетелства за каквито и да било отряди от защитници, а забелязвахме само внушителни лагери на имперските войски, разположени горе-долу по права линия, която се губеше и в двете посоки зад хоризонта.

За щастие в момента армията не се придвижваше, което значително улесняваше деликатната ни задача. Наоколо през равни интервали бяха пръснати постове, но тъй като разстоянието от тях до становете не бе голямо, ние тръгнахме покрай фронта, без да се приближаваме много, и по тоя начин запазихме инкогнито.

Във въздуха пееха птици, небето се синееше досущ тюркоаз.

Редовно пропълзявахме по-близо до поредния лагер или пък се изкатервахме на някое дърво, за да увеличим своя обзор. Аахз изглеждаше напълно потънал в собствените си мисли както когато наистина проучвахме войските, така и докато пътувахме към нови места. Понеже не можех да измъкна от него нищо повече от случайно изръмжаване или отделна сричка, заех се сам да събирам наблюдения.

Бойците бяха облечени почти еднакво. Стандартната им екипировка като че включваше кожен шлем и нагръдник, дълга до коленете туника от груб плат, сандали, меч, две метателни копия и широк правоъгълен щит. Очевидно не възнамеряваха да тръгнат скоро, защото бяха разпънали палатки и прекарваха по-голямата част от времето си в наточване на оръжията, поправки по бронята, ядене или просто се шляеха наоколо. От дъжд на вятър се появяваше някой опакован в метал войник, вероятно офицер, и започваше да крещи на останалите, при което те апатично се строяваха, заемайки се да правят упражнения. Упражненията им обикновено се прекратяваха в мига, в който началството се скриеше от погледа.

Тук-таме стърчаха обсадни машини, конструирани така, че да хвърлят тежки камъни или копия на значително разстояние, макар че тъй и не ги видяхме в действие. Комай единственото оборудване, използвано що-годе редовно, бяха сигналните кули. Във всеки лагер имаше по една — разнебитени съоръжения от привързани пръти, които се издигаха на двадесетина стъпки във въздуха и бяха увенчани с малка квадратна платформа. По няколко пъти на ден самотен боец се изкатерваше на съответната конструкция и всички започваха да си сигнализират взаимно със знаменца или вимпели. Кулите служеха и като простори за сушене на дрехи, така че периодично биваха обкичвани със съхнещи туники.