Скандал

— Твоята съпруга е една нагла интригантка! Съжалявам, че тъкмо аз съм човекът, който трябва да ти го каже, но тя е много хитра и много коварна, Дом. Ти не би могъл да го знаеш, защото не си се връщал цели четири години. През тези години тя успя да спечели благоразположението и сърцето на Ръдърфорд. Той я обожава! Боготвори дори земята, по която тя стъпва! Смята я за безгрешна светица! Даде й онова, което по право принадлежи на теб! Играе по нейната свирка!

— Не мисля, че Ан е толкова безскрупулна и хитра, майко.

— Беше достатъчно хитра да те съблазни в нощта на годежа ти с Фелисити — и виж докъде се стигна! — възкликна Кларис.

Дом настръхна.

— Аз имах не по-малка вина. Всъщност, вината бе преди всичко моя. Не трябваше да се отзовавам на бележката й. И определено трябваше да се държа като джентълмен след това.

— Не те обвинявам, че си се оставил тази никаквица да те заплени. Ти си мъж, а мъжете от край време винаги са бивали съблазнявани от хитри изкусителки.

Дом навлажни устни.

— Майко, Ан е моя съпруга.

— Нима я защитаваш? След като тя те принуди да се ожениш за нея? След като сега получава тази къща и годишна издръжка, достойна за принцеса?

— Това е решение на Ръдърфорд.

— Не познаваш жена си! — извика тя. — Тук тя е като кралица. Тя ръководи цялото имение. Много преди Ръдърфорд да обяви завещанието, Ан се разпореждаше пълновластно с имението. Сега, когато е негова господарка и по закон, тя е една от най-богатите жени в страната, но вероятно и това не е всичко, което иска.

Дом я гледаше безмълвно.

— Знаеш ли защо уволни управителя? — продължи Кларис. — Само за да може да управлява имението сама, без никой да й се меси!

— Тя ли уволни Джордж Харви? — Дом беше слисан. — Мислех, че баща ми го е сторил.

— Не. Ан прекрати договора с него, а баща ти въобще не обърна внимание. Просто побърза да одобри нейното решение.

— Изумен съм. Значи тя наистина е управлявала имението сама. Та това е изключително трудна задача — задача, с която дори мнозина мъже не биха се справили.

— Казваш го така, сякаш си възхитен!

— Може би наистина съм — замислено каза той. — Майко, смятам, че е невъзможно Ан да е толкова коварна и безскрупулна. Тя е напълно невинна за онова, което се случи в нощта на годежа ми. Аз бях този, който я съблазни. Мой дълг беше да се оженя за нея, но в крайна сметка единственото, което постигнах, бе да я нараня дълбоко. Сега тя, разбира се, ме презира. И с право.

— Грешиш! Не я познаваш! Не можеш да си отидеш отново.

— И защо не?

— Положението тук тепърва ще се влошава. Въпреки завета на Ръдърфорд, ако останеш, ще можеш да контролираш нещата. Ан не ме харесва. — Кларис изтри сълзите, набъбнали в очите й. — Къде ще отида, ако Ан реши, че й преча тук? Какво ще правя?

— Майко, Ан няма да те накара да напуснеш тази къща. Аз няма да го допусна. — Дом я прегърна и я притегли към себе си. Крехкото й тяло беше изопнато от напрежение. След миг той я пусна. — Но може би ти сама предпочиташ да живееш другаде. Ако е така, винаги си добре дошла в което й да било от моите имения.