Тайното оръжие на агресията (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Сега в американското дипломатическо представителство във всяка страна има аташе на Министерството на отбраната, който по правило е старши сред военните аташета и контролира дейността им. Той трябва да осигурява тясно взаимодействие между всички аташета, за да може по най-добрия начин да обезпечи интересите на всички щабове на въоръжените сили. Аташето на Министерството на отбраната е упълномощен да прави изложения до министъра на отбраната, Комитета на началник-щабовете и РУМО. Щабовете си запазват праното да дават поръчения на аташето по интересуващите ги въпроси. Директивите и инструкциите по разузнавателната работа за тях обаче могат да идват само от РУМО. Отделът, който ръководи работата на военните аташета, е в службата за събиране на разузнавателни данни на РУМО. Тя е в тясно сътрудничество с Държавния департамент.

Министерството на отбраната акредитира аташета в над 90 страни. В най-големите страни има аташета и на трите вида въоръжени сили. Въпросът, кого да назначат за старши, се решава от военните министри, предвид на това кой вид въоръжени сили представляват най-голям интерес за САЩ в съответната страна. "Тъй като въздушната мощ на Русия — пише генерал М. Макклоски — интересува най-много Съединените американски щати, нашият военновъздушен аташе там е старши."[49] По официални американски данни през 1969г. Министерството на отбраната на САЩ има 1089 аташета и за издръжката им правителството отпуска 10 млн. долара. Приблизително същия остава броят на аташетата и отпуснатите средства за издръжката им и през 70-те години.

През 1968г. на РУМО, чието внимание, както и това на Пентагона, е насочено върху "общата стратегия", е възложено перспективното (за 20 години напред) прогнозиране на военния потенциал на противника. Нуждата от него възниква, след като Комитетът на началник-щабовете и министрите на отбраната проучват исканията на военните ведомства.

През втората половина на 70-те години личният състав на РУМО (без разузнавателните служби на различните видове въоръжени сили) възлиза на 6500 души, като повече от хиляда от тях работят в системата на военните аташета и около 5500 души в другите подразделения на разузнаването на Пентагона. От всички работещи в РУМО 3 хил. са военни, а 3500 са цивилни служители. Паричната издръжка на военнослужещите се изплаща не от средствата на РУМО, а от общия фонд на Министерството на отбраната.

Военнослужещите, които работят в РУМО, се делят по следния начин: сухопътни войски — 1100 души, военноморски сили — 750, морска пехота — 50 души, и военновъздушни сили — 1100 души.