Извънкласно четене
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Извънкласно четене». Краткое содержание книги:
Докато четеше, се просълзи от чувства и забърса очите си с маншета.
— Хайде, премъдри Митридат, повтори. Само гледай да не изпуснеш нито една дума. Можеш ли?
Какво толкова да може? Митя повтори, нищо не му струваше. Светлейшият проверяваше по хартийката.
— А така! Всичко е точно! Както е написано! — възликува той. — Видя ли, Еремей? Ще пиша на моята душичка, но никой няма да може да открадне писъмцата, не бери грижа. Ако стане нещо — детето само го е измислило, винаги мога да отрека. Старата ще ми повярва. Освен това виж — Зуров хвана Митя за раменете и го завъртя първо насам, после натам. — Ако му навием косата, ако му ушием един малък хитон с батистени крилца отзад, ще стане същински Купидон. Може да му дадем и някой малък позлатен лък със стрели.
Изведнъж Метастазио се развълнува и засъска в ухото на Фаворита. Митя се отдалечи — нека си шушукат разни тайни, много са му дотрябвали.
Още не можеше да се съвземе от връхлетелия го житейски поврат. На какво да разчита? С кого да се посъветва?
Поразходи се из залата, повъздиша и застана до познатото старче, то все пак не му беше толкова чуждо, повече от час бяха стояли един до друг.
— Много ми е драго — каза то и клекна, за да може да гледа Митя право в лицето. — Ранно пиле рано пее. Може някой ден да стане така, че и за мен да кажете някоя думичка? От три дни тъпча паркета и все не мога да се вредя. А работата ми, господине е следната…
И подхвана нещо за малкия си невръстен син, но толкова надълго и нашироко, че Митя скоро се разсея и се загледа в маймунката. Е, много беше забавна палавницата, голяма немирница. Кафееният генерал с нещо й беше харесал, тя бе застинала пред него, вперила от долу на горе лъскавите си очички, и бе лапнала набръчкания си пръст — досущ като човек.
— Ох, внимавай, Михаил! — весело предупреди Фаворитът. — Моята Зефирка е много влюбчива. Гледай да не се възползваш от моминската й слабост. Ако й надуеш корема, ще те накарам да се ожениш за нея.
Генералът се зарадва на княжеската шега и отговори в същия тон:
— Ами то зависи каква зестра ще й дадете, Платон Александрович. Току-виж съм се оженил, Бога ми.
Наведе се над животинката и й показа рогца. Зефирка се смути, побутна ръката на генерала с лапичката си, склони главица встрани и взе да мята стрелкащи погледи. Всички прихнаха да се смеят на маймунския й флирт. Тя пък се смути още повече, застана на четири крака, заотстъпва назад и изведнъж се скри под бухналата пола на най-отсамната дама.
И стана тя! Дамата ни жива, ни умряла само прикляка и надава откъслечни писъци. Публиката се превива от смях, като най-силно се смее самият Фаворит.
А на Митя му е жал за дамата. Кой знае какво й е? За да прогони животното, няма да си вдига полите я! А как да го стигне през коравия кринолин?
— Ох, ох — тюхкаше се клетата. — Стига! Миличка, Зефирочка! Ох, какво правиш!
Понечи да заситни към изхода, но едва не падна. Явно маймунката се беше вкопчила в краката й и тя не можеше да направи нито крачка.
Митя видя, че по лицето на нещастната пленничка се стичат сълзи, дори изкуствената бенка се беше отлепила от бузата й плуваше надолу. Толкова ли нямаше кой да й помогне и да я отърве? Ами тогава на помощ ще й се притече рицарят Митридат.
Той се втурна към нея, също застана на четири крака, повдигна края на брокатената рокля и се мушна под телената конструкция.
Там беше тъмно, тясно и миришеше на животно — сигурно на Зефирка.
Смехът от многото гърла, когато лицата не се виждат, звучеше малко зловещо, като пресипнала от лай глутница кучета. Нека си се смеят.
Маймунката се беше свила и прегърнала белеещия в мрака пълен крак. Дали нямаше да го одраска? Не, зарадва се на спасителя си — гушна го през врата и той тръгна да излиза, като гледаше да не повдига много полата.
Митя бе посрещнат с ръкопляскания и шеги. Шегите бяха като на възрастни, никак не бяха смешни. Митя можеше да ги разпознава по особения тон, с който се произнасяха тия mots26, и не се замисляше за смисъла им — не си заслужаваше.
26
Думи (фр.). — Б.ред.