Възходът на Дерините
- Автор: Курц Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възходът на Дерините». Краткое содержание книги:
Съдбата на Дерините — рицарите магьосници, и, разбира се, съдбата на Единадесетте царства зависят от способността на Келсън да потуши бунта по всякакъв начин… дори чрез забрана на магиите!
— Нормална смърт? — Нигел се нахвърли върху думите й като орел върху мишка. — За нормална смърт ли говориш? Кажи ми, Джихана! Какво естествено имаше в начина, по който Брайън умря?
Джихана се смръзна и лицето й пребледня.
— Какво искаш да кажеш? — смотолеви обезпокоена тя. — Това беше сърдечен удар. Сърцето му спря да бие.
Нигел кимна бавно.
— И това е основната причина за всички видове смърт, нали?
— Какво целиш да ми намекнеш? — зае отбранителна позиция Джихана.
Нигел Скръсти ръце на гърдите си и впери внимателен поглед в младата кралица. Може би бе търсил умишлено предизвикателство? Очевидно Джихана не се бе замислила за възможността Брайъновата смърт да не е от естествен характер. Той мислено се наруга, задето не се бе сетил по-рано за този подход. Подхвана с извинителен тон:
— Кажи ми, Джихана, изглежда ли ти нормално човек в прекрасно физическо състояние, какъвто бе Брайън, да почине от сърдечен удар? Помисли си, той бе само тридесет и девет годишен, а в нашето семейство винаги сме се радвали на дълголетие.
— Но лекарите казаха…
— Лекарите не са компетентни в тези неща, Джихана.
Тя понечи да му възрази, но той възпря коментара й с вдигната длан.
— Нищо не си попитала също и за лорд Ралсън и Колин. Нека не сменяме темата, но знаеше ли, че Келсън ги изпрати да повикат Морган?
— Против моето… — тя сведе очи. — Какво се случи?
— Нападнати бяха от засада край Валорет. Всички от групата бяха убити, с изключение на Морган и младия лорд Дери.
Тя прикри уста с ръка, за да не издаде неволния си израз на ужас.
Нигел присви очи.
— Морган смята, че хората, участвали в нападението, са същите, причинили и смъртта на Брайън.
— Убийство! — извика Джихана. — Опитваш се да ме убедиш, че някой е умъртвил Брайън и го е извършил така, че да инсценира сърдечен удар?
— Не ти ли е хрумвало, че това е най-подходящият начин Призрачната да демонстрира желанието си за отмъщение и власт? — нанесе сполучлив удар Нигел. — Тя е знаела, че не може да се изправи срещу Брайън в справедлива борба. Но Келсън е само безпомощно момче. И ако тя държи Морган настрани от него, за да не му помогне в придобиването на Брайъновата сила — е, в такъв случай Келсън не би представлявал пречка за нея. В края на краищата Келсън е напълно неосведомен в тези неща — и то благодарение на теб. Какъв шанс би имало едно момче с нормални човешки възможности да се съпротивлява срещу злите чародейства на Дерините?
— Ти си луд! — прошепна Джихана и лицето й пребледня още по-силно на фона на траурното й облекло. — Това е някаква чудовищна заблуда, която те е налегнала в мъката ти!
— Не живея в заблуждение, Джихана.
— Върви си! Вън, преди да съм повикала стражите! Ако това не е заблуда, то е идеално скалъпена лъжа, чиято цел е да разруши мира и съгласието между членовете на Съвета. И тя граничи също така с предателството, братко на съпруга ми! А сега, върви си!
— Много добре — отвърна Нигел, като отстъпи назад и леко се поклони. — Не мислех, че ще се вслушаш в думите ми, но трябваше да опитам. Когато всичко се случи според предвижданията ми, поне няма да кажа, че не съм те предупредил. — Той се извърна на пети и се отправи към външната врата. — Ще дойда следобед, за да те съпроводя на събранието на Съвета. Ти не би желала палачите да чакат дълго.
Когато Нигел напусна стаята, Джихана въздъхна облекчено и се опита да овладее треперенето на ръцете си. Сега, след като бе изслушала предупрежденията на Нигел, тя бе по-убедена от всякога, че това, което бе замислила, трябваше да бъде извършено и Келсън трябваше да управлява като нормален смъртен човек. Да можеше само да заведе Келсън на събранието на Съвета и да му попречи открито да й се противопостави…
Тя дръпна решително връвта на звънеца, за да дойде прислугата. Келсън трябваше незабавно да бъде извикан. Нямаше време за губене.
Келсън се намести по-удобно върху скалата. Слънцето се бе скрило зад гъста облачна маса и хладният, влажен въздух на градината се просмукваше в дрехите и тялото му.
— Значи ти самият не си изследвал трупа? — попита Морган. Лицето му помрачня от информацията, която бе изслушал през последните няколко минути.
Келсън поклати глава.
— Боя се, че не. Тялото лежеше покрито в продължение на два дни и бе строго охранявано от трима почетни стражи. Никому не бе позволено да се приближава на повече от двадесетина стъпки — дори и на мен.
А когато попитах майка си защо е необходима тази строго предохранителна мярка и защо толкова бърза да го погребе, тя не пожела да ми отговори. Каза ми само, че е за добро и един ден сам ще разбера. Тогава си мислех, че се е разбързала, за да не пристигнеш навреме за погребението. Знаеше, че това ще те нарани.