Дим Мак
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дим Мак». Краткое содержание книги:
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда.
Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро — втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек — Хирата, Сано се нуждае от двойни дози късмет и смелост, още повече, че се изправя срещу неизвестен наемен убиец, владеещ старото изкуство дим мак.
Когато Сано, Хирата и детективите Маруме и Фукида пристигнаха, дирейки владетеля Мацудайра, стражите при портите на двореца ги насочиха към покоите на шогуна. Там самураите завариха празненство, което бе в разгара си. Красиви момчета, пременени в ярки копринени роби, свиреха на шамисен, флейта и барабан, а други танцуваха. Шогунът се бе излегнал върху поставени на пода възглавници, заобиколен от други момчета, които си бъбреха край него или го черпеха с вино. Вкусът му към младежи бе общоизвестен. Фактът, че предпочиташе тях пред съпругата и наложниците си, обясняваше защо не бе успял да създаде кръвен наследник. Близо до него седяха владетелят Мацудайра, както и двама членове на съвета на старейшините — главните съветници на шогуна, съставляващи основното управително тяло на режима. Владетелят Мацудайра бе коленичил с кръстосани на гърдите ръце и мрачно изражение — той дълбоко не одобряваше подобни разгулни забавления. Старейшините отпиваха вино и от време на време поклащаха глава в такт с музиката.
— Е? — възкликна нетърпеливо владетелят Мацудайра, когато Сано и придружителите му се приближиха, коленичиха и сведоха глава в дълбок поклон. — Убийство ли е?
— Да — отвърна Сано.
Старейшините се навъсиха загрижено. Шогунът с неохота откъсна поглед от танцуващите и се втренчи в Сано озадачен. Лицето му бе поруменяло от виното, а ръката му галеше коляното на седналия до него младеж. Това бе Йоритомо, настоящият любимец на шогуна. Млад и удивително красив, той бе копие на баща си — бившия дворцов управител. Макар че владетелят Мацудайра бе пратил в изгнание Янагисава и семейството му, Йоритомо бе останал в Едо, защото шогунът бе настоял да го задържи. Във вените му течеше кръв на Токугава по линия на майка му — роднина на шогуна — и слуховете мълвяха, че той е вероятният наследник на диктатурата. Привързаността на шогуна го закриляше от владетеля Мацудайра, който искаше да отстрани всеки, който по някакъв начин бе свързан с противника му. Йоритомо се усмихна свенливо; големите му влажни черни очи, така подобни на бащините му, грейнаха от щастие, че вижда Сано.
— Значи съм бил прав — на лицето му се изписа удовлетворение. — Знаех си.
— За кого говорите? — попита шогунът.
— За Еджима — началника на мецуке — владетелят Мацудайра едва успяваше да скрие нетърпението си, — който умря тази сутрин.
— А-а, да — каза шогунът с изражение, което подсказваше, че има някакъв смътен спомен за случая.
— Доколкото разбрах, Еджима е паднал на пистата, за конни надбягвания — обади се единият старейшина, който се казваше Като Кинхиде и имаше широко съсухрено лице с жълтеникав тен и подобни на цепки очи и уста.
Другият беше Ихара Ейгоро. По време на войната между двете фракции двамата бяха противници на владетеля Мацудайра и поддръжници на Янагисава. Те, както и някои от съюзниците им, бяха оцелели въпреки чистката, вкопчвайки се в Йоритомо, който бе сам в двора и разчиташе на закрилата на приятелите на баща си. Но Сано знаеше, че тази закрила действа в двете посоки — влиянието на Йоритомо върху шогуна защитаваше Като, Ихара и кликата им от владетеля Мацудайра. Младежът бе тяхната опора в режима, обещанието за следваща възможност да спечелят контрол над властта.
— Падането не е убило Еджима — заяви Сано.
— А какво тогава? — попита Ихара.
Нисък и прегърбен, по външност той бегло наподобяваше човекоподобна маймуна. Двамата с Като ненавиждаха Сано, той бе отказал да вземе тяхната страна по време на сблъсъка между фракциите, а сега работеше в тясно сътрудничество с владетеля Мацудайра. Освен това му завиждаха, че се бе издигнал и понастоящем бе по-вишестоящ по ранг.
— Еджима е станал жертва на дим мак — отвърна Сано.
— Смъртоносният допир? — възкликна владетеля Мацудайра удивен също както старейшините и Йоритомо.
Шогунът просто изглеждаше озадачен. Музиката и танците продължаваха, а момчетата се шегуваха и се смееха в хор.
— Не е за вярване — обади се Като, винаги готов да се подиграе на Сано и да събуди съмнения относно преценката му. — Дим мак вече не се практикува.
— С какви доказателства разполагате? — попита Ихара.
— Когато хората ми подготвяха тялото на Еджима за погребение, са открили странна синина на главата му. Петното е наподобявало пръстов отпечатък — това бе историята, която Сано бе измислил, за да скрие незаконната дисекция. — Според литературата по бойни изкуства това е сигурен белег за смъртоносния допир.
— Книгите едва ли са достатъчно потвърждение — изсумтя презрително Като.