Вълшебницата

До него, върху капака на колата, бе поставена антична купа на индианското племе анасази, украсена с елегантна черно-бяла ъгловата геометрична шарка. Купата бе пълна с гъста течност — смес от мед, ленено масло и вода, — и в нея се отразяваше образът на Пернел Фламел, която крачеше през Алкатраз, докато черният килим от трупове на мухи и паяци се разделяше пред нея.

Значи това беше легендарната Пернел Фламел. Младежът започна да върти пръста си в течността по посока на часовниковата стрелка. Яркосините му очи заискриха и за кратко станаха алени, а въздухът се изпълни с мириса на лют червен пипер. Образът на Пернел се увеличи. Той я видя как спря и се намръщи, бръчките на челото й се задълбочиха и тя се озърна бързо, сякаш бе разбрала, че някой я наблюдава. Младежът махна с ръка и течността затрептя, а образът се разпадна. Той скръсти ръце върху мършавите си гърди и се обърна с лице на запад, където Алкатраз лежеше скрит в полумрака. Изглежда, всичко, което бе чувал за тази жена, беше вярно: Пернел представляваше онази най-опасна комбинация — прекрасна и смъртоносна.

За момент изпита колебание. Дали да нападне веднага, или да изчака? Вдигна ръка към лицето си, вдиша дълбоко и аурата му засия в тъмно пурпурночервено, с един нюанс по-тъмно от цвета на тъндърбърда, а соленият морски въздух се изпълни с миризмата на червен пипер. Все още имаше достатъчно сила, за да направи… какво?

Призоваването на мухите беше сравнително лесно; един индиански шаман го бе научил на този номер и той неведнъж му беше спасявал живота. Отравянето на мухите бе по предложение на неговия Древен господар, който даже осигури езерото с отровна вода в окръг Солано, северно от града. Планът беше да се унищожи армията на Ареоп-Енап и самият Древен да бъде убит. И почти беше успял. Гъмжилото от паяци бе мъртво, а Стария паяк се намираше много близо до смъртта. Но в последния миг нещо бе отвлякло мухите от Алкатраз и те бяха отлетели на голям пулсиращ облак. В мазната течност на ясновидската купа младежът бе видял сребристобялото мъждукане на аурата на Пернел и разбра, че това е нейно дело. Слабото му лице се изкриви в гримаса и той прехапа нервно долната си устна. Бяха го уверили, че тя е отслабена и не може да използва силите си по никакъв начин. Очевидно тази информация не беше вярна.

Гъстата течност забълбука и се замъгли, после засъска и почна да се изпарява; ясновидската магия имаше ограничена трайност. Младежът се смъкна от капака на колата и плисна лепкавите останки на земята, после внимателно изми купата с вода от една бутилка и я подсуши с гюдерия, преди да я прибере в багажника на колата, поставяйки я в малко метално куфарче, пълно с предпазна пяна. Купата беше едно от най-ценните му притежания и дори в моментите на безнадеждна бедност през ум не му бе минавало да я продаде.