Български народни приказки (Том 1)
- Автор: Каралийчев Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Български народни приказки (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Слава Богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! — въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят челядта си в драките и хралупите.
А магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в селото, и се прибрали пак при хората.
Лисицата пък останала в делвата.
Вълкът си е вълк
Две ловни кучета подгонили един вълк в гората. Вълкът бягал, прескачал трапищата, мушкал се в храсталаците и кучетата хвърчали подире му, аха-аха — ще го хванат за опашката. По едно време вълкът се мушнал в шумака на една долчинка и търтил надолу. Кучетата загубили дирите му. Додето душели по земята да разберат къде се е дянал звярът, той излязъл от гората, затекъл се през една нива и право към орача.
— Скрий ме, братко! — замолил се вълкът. — Подгонили са ме две ловни кучета, а след тях иде и самият ловец с пушка. Отърви ми живота! Аз, макар че съм вълк, ще ти се отплатя.
— Къде да те скрия? — попитал орачът.
— Дето можеш! Ти си по-хитър, намисли!
Орачът се почесал по врата, поогледал се и протегнал ръка към колата, взел чувала, в който се гласял да събира круши, и рекъл:
— Влизай в тоя чувал!
Вълкът се намърдал в чувала, а орачът го завързал. Пристигнали кучетата, минали и заминали. Дошъл ловецът и попитал:
— Хей, побратиме, не видя ли един вълк?
— Не съм виждал — отговорил орачът, а в туй време вълкът сечел гвоздеи от страх и не смеел да шавне в чувала.
— Чудно — рекъл ловецът, — сякаш в земята потъна тоя звяр!
И заминал подир кучетата. Орачът развързал чувала и пуснал вълка да си ходи. Но старият вълк, щом изскокнал, озъбил се и захапал ръката на спасителя си.
— Какво правиш? — изненадал се орачът.
— Ще те ям!
— Защо! Нали те отървах от кучетата и от сачмите на ловеца?
— Глупав си бил — отървал си ме, а пък аз ще те изям, защото съм гладен.
Не щеш ли — тъкмо в туй време от гората излязла лисицата.
— Изяж го, Кумчо Вълчо — викнала тя, — нищичко да не остане от него! И цървулите му да изядеш!
— Защо да ме яде? — попитал орачът в недоумение. — Нали аз му спасих живота.
— Как си му спасил живота? — попитала хитрата лисица.
— Скрих го в чувала, додето отминат кучетата и ловецът.
Лисицата прихнала и захванала да се друса — ще умре от смях.
— В чувала? Не вярвам. Такъв голям вълк да влезе в чувал? Лъжеш, орачо!
— Не лъжа — рекъл орачът и се обърнал към вълка: — Тъй ли беше?
— Тъй беше — обадил се вълкът.
— Как? Не, не мога да хвана вяра. Я да видя!
— Гледай — ядосал се вълкът и се намъкнал в чувала, за да покаже на лисицата, че може да влезе целият.
— А ти — обърнала се лисицата към орача — какво направи, когато вълкът влезе в чувала?
— Вързах чувала с въжето.
— Как?
— Ей тъй.
Орачът здраво вързал чувала.
— Какво чакаш? Вземи сега секирата и удряй! — казала лисицата на орача и си тръгнала към гората. Преди да влезе в гъсталака, се обърнала и заръчала: — Довечера искам от теб една патица!
— Ела, Кумичке, две ще ти дам! — весело викнал орачът и почнал да бие тъпана.
Неблагодарната мечка
Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата — мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.
— Какво правиш тука, Мецано? — попитал дърварят.
— Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш — ще ти дам каквото искаш.
— Как да ти помогна? — замислил се дърварят.
— Спусни ми една стълба в ямата — подсетила го мечката, — по нея да изляза.
— Абе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата — отвърнал дърварят и спуснал ритлата на колата в дълбоката яма.
Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън. Отървала кожата.
— Казвай — рекла тя на дърваря, — какво искаш да ти дам, задето ми спаси живота?
— Нищо не искам — отвърнал дърварят, — не е голяма работа, една ритла съм ти подал.
— Без нищо не може — рекла мечката. — Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.