Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Другата причина тези находки да са особено ценни беше, че често те не оставаха дълго заровени в земята. Гробовете обикновено са ясно обозначени или хората помнеха къде са големите церемониални погребения и изящните предмети, заровени заедно с покойника. По правило гробниците са били ограбвани, понякога веднага след ритуала, а в други случаи столетия по-късно, когато старата цивилизация е загинала и крадците се ориентираха само по преданията. Когато намираха некрополите, археолозите обикновено установяваха, че най-ценните находки вече са изчезнали. Разбира се, имаше изключения, например откритият от Картър златен саркофаг на Тутанкамон. И разкопаната от Шлиман Микена.
Маските бяха изключително редки. Ако в днешно време откриеха някоя, вероятността да бъде изнесена от страната, където е намерена, беше равна на нула. През деветнадесети век великите сили бяха напълнили националните си музеи със съкровища, заграбени от някога могъщи цивилизации — и не минаваше ден без държави като Гърция, Египет, Иран, Индия, Колумбия и Перу да не призоват настоящите притежатели да върнат на родината им откраднатите от тях преди столетие статуи, накити, картини или реликви. Не, в днешно време вероятността съкровище от микенска гробница да бъде тайно изнесено в Америка, без дори да предизвика пиукане на радара на културната общност, беше недопустима.
Тези мисли я насочиха към Шлиман.
— Шлиман? — попита Калвин Бауърс.
Той слушаше съсредоточено, наведен напред. Това беше първото нещо, което произнесе, откакто Дебора започна да разказва. Тя обичаше да говори на тази тема и й хареса, че той слуша внимателно.
— Трябва да направя някои по-подробни справки, преди да ви разкажа повече за него — призна Дебора. — Ричард беше експертът, но не му се нравеше какво мислех за Шлиман, затова избягваше да го обсъжда пред мен.
Тя се усмихна унило.
— Защо, не го ли харесвахте? Познавахте ли го лично?
Дебора се засмя.
— Хайнрих Шлиман е починал много преди аз да се родя. Направил е изумителни открития, но понякога методите му са били доста съмнителни. И ако си спомням правилно, изчезвали са разни неща.
— Артефакти?
— Да.
— Вижте, ще трябва да прегледам кореспонденцията горе, но може би утре ще имаме време да разговаряме отново — след кратко мълчание каза Калвин. — Може би на обяд?
Въпросът беше зададен предпазливо. Той не искаше да изглежда прекомерно заинтересован, нито пък лекомислен. Защо изобщо предложи това? За да има Дебора тема на разговор и да откъсне мислите си от смъртта на Ричард? Може би. Най-вероятно от учтивост. Разбира се, Дебора би предпочела с Бауърс да говорят само за археология. На Ричард това много би му допаднало.
— Добре — отвърна тя и се усмихна, и като че моментално забрави за присъствието му. Мислите й вече бяха съсредоточени върху книгите на горния етаж и онова, което би могла да научи от тях за Хайнрих Шлиман.
16.
Дебора се увери, че ще получи стая без самостоятелен външен вход и се регистрира в „Холидей Ин“, настани се и си поръча хамбургер. Купчината книги, които беше взела от кабинета на Ричард, разбира се с разрешението на Сернига, приличаше на малка планина. Тя погледа телевизия, сменяйки разсеяно каналите, докато умората се просмука до мозъка на костите й. Изключи телевизора, легна и заспа с дрехите.
На сутринта се зарови в книгите, като търсеше определени справки и от време на време жадно прочиташе цели откъси. Приключи по обяд, но не усещаше глад. Закуската й се състоеше само от кафе и кофеинът все още бушуваше във вените й. А може би не толкова кофеинът, колкото прочетеното я бе заредило с енергия.
Отначало археологическата общност се беше присмяла на Шлиман и на убедеността му, че Троянската война наистина се е състояла, но после той бе разкопал Троя в Северна Турция, приковавайки всеобщото внимание. Все още обаче мнозина изпитваха недоверие към находките му и дори учениците му биваха разтревожени от методите му. Той беше обвинен, че „подправя“ откритията си, представя ги погрешно и ги подрежда по такъв начин, че да послужат като доказателства за автентичността на древните поеми. И да увеличи славата си. А после идваше случая със „съкровището на Приам“.