Гневът на Лудия бог

5

Пленници

Каспар се превиваше от болка.

Един елф се бе надвесил над него, готов да го удари отново, ако пак откаже да изпълни заповедта. Серван се наведе да помогне на генерала и видя по погледа му, че няма да забрави тази случка. Каспар се бе опитал да удължи първата почивка и за това бе отнесъл удар с жезъл в корема.

Елфът, който се бе появил пръв, се приближи към тях.

— Нямаме време за губене. Много сте бавни. Трябва да побързаме. До Баранор има голямо изкачване.

— Баранор ли? — попита Каспар.

— Нашият дом. Трябва да стигнем там преди залез-слънце, така че не може да се размотавате.

Каспар разтри корема си и изгледа злобно елфа, който го бе ударил.

— Твоят приятел вече ми го изясни.

— Сидна смята, че трябваше да ви убием на брега — каза водачът на елфите. — Така щеше да е по-просто.

— Извинявайте за неудобството — измърмори Джоми и помогна на един от ранените.

— Не е неудобство. Винаги можем да ви убием. Но имам заповеди да ви отведа в Баранор на разпит.

— Чии заповеди? — настоя Каспар, все още разтриваше удареното място.

— На нашия водач.

Каспар не каза нищо, но по изражението му Джоми предположи, че най-вероятно обмисля варианти за бягство. Според младежа това беше невъзможно. Първо, те бяха два пъти по-малко, а елфите имаха и половин дузина магьосници.

Обърна се и видя, че Джим Дашър също се оглежда. Беше ясно, че крадецът набелязва ориентири и скривалища, в случай че успее да избяга. Джоми си помисли, че ако някой всъщност има шанс да се измъкне на елфите в гората, това е тъкмо Джим. Все още се чудеше как крадецът бе успял да се появи изневиделица и да убие магьосника на плажа.

Все пак дори Джим да се добереше до брега, щеше да мине поне седмица, преди да дойде кораб с провизии. Ако пък се опиташе да стигне по суша до закътания залив, в който бяха хвърлили котва корабите, щеше да му трябва още повече време. А след това, трябваше да доплува до корабите през коварните вълни и скали, да не говорим за акулите и другите морски хищници. Джоми се зачуди дали предприемчивият крадец обмисля подобен план. Отгоре на всичко, ако корабът с провизии завареше лагера празен, всички кораби щяха да заминат — такива бяха заповедите в случай на провал на мисията.

Пленниците се влачеха по склона, като здравите помагаха на ранените. С настъпването на здрача елфите започнаха да проявяват признаци на безпокойство.

— Генерале, не ти ли се струват малко изнервени? — прошепна Джоми.