Спрете полета на сокола (вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Спрете полета на сокола (вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Омбудсман, скъпа!
— Ебала съм ти майката, мъртъв плъх! — каза Бенина и излезе от кафенето.
Разбира се, думата беше сюпериор и двамата я знаеха, но никой не я произнесе на глас.
Исус Христос се беше доверил на Петър, той го беше предал два пъти и два пъти беше посипал главата си с пепел. Крехко нещо е човешката психика. Не издържа на страх, болка, студ, жега, но и нещо много необяснимо мислеше Козела, докато се готвеше да вземе генералното решение. Човека е нещастна продукция на природата и тя го е унижила със секреции. Дали се нарича отделителна система, менструация или семе отделяне, все в гъз мислеше той и се загледа тъпо в една точка. И въпреки това, хората са така устроени, че не могат да съществуват без доверие един към друг, колкото и наивно да изглежда това.
Светът вреше и кипеше, новините бълваха ислямски тероризъм от Филипините до Босна. Резаните се опитваха да превземат света, ползвайки милиардите, които християнският свят им беше дал в ръцете.
Какво ме интересува всичко това? Козела стоеше, загледан в телефона. Трябва да се обадя на Флора и да я успокоя! мислеше той, а знаеше, че не бива да го прави. Ако не българските служби, Мосад със сигурност щеше да проследи разговора и тогава от сътрудник щеше да им се превърне в роб. А трябваше да се докопа до Влад Аберман и да приведе ноу-хауто му в употреба.
Що за птица е този Ангел Сотиров?
Един час по-късно Плъха му беше направил справка. Макар и кодирана, тя носеше известна информация. Внук на първия банкер във Варна, женен за румънка. Баща му завършил в Женева юридически факултет, лежал в Белене и изчезнал безследно.
Самият той, трафикант на автомобили, с криминално досие, недоказано поради твърдия му характер. Така завършваше справката. Козела знаеше какво значи тази характеристика. Преведено от полицейски на нормален език, това значеше „и да му стреляш в устата, няма да я разпечаташ“.
Сто осемдесет и три сантиметра, седемдесет килограма лично тегло, нокаутирал на летището във Варна при битова свада олимпийски шампион по бокс, десет сантиметра по-висок от него и трийсет и пет кила по-тежък.
За голяма изненада на Козела, състезател по пинг-понг. Този е педераст… помисли той, после препрочете досието му и се натъкна на една подробност, която първоначално му беше убягнала. Изпратен в ТВУ — Бойчиновци, същият този млад човек, беше пребил до смърт двама хомосексуалисти, които, възползвайки се от нощта, се бяха опитали да го насилят.
Козела беше гледал дерби на две места по света — „Велка Пардубицка“ и „Йоркшир Шайер“. Той беше видял и запомнил как се залага на кон. В това имаше и риск, и случайност. Но беше много уморен, за да бъде сам и единствен кукловод в пиесата.
— Сотан, — каза той — ела, моето момче! Налага ти се да пътуваш по света.
— Не знам езици — отговори младокът.
— Ще пътуваш с преводачка — отговори Козела и затвори телефона.
После го набра отново.
— Утре в дванайсет часа на обед, когато завият сирените, (беше втори юни), те чакам в „Радисън сас“!
После се обади на Бенина.
— Здравей, изкушение! — каза той. — Приех офертата. Утре заминаваш на среща с братовчед ти, но имам едно условие.
— И какво е то? — отговори нахалният глас на младата курва.
— Твоята шефка да остане заложник, докато се върнеш. Имаш един час на разположение!
Не минаха и десет минути, когато офертата беше потвърдена.
— Г-н генерал?… — попита на английски еврейката, която говореше перфектно български, а и всички други европейски езици. — Имах две поръчки, какво стана с тях?
— Ако става дума за Абу Тадж и Ахмед Доган и двамата са в процедура — отговори Козела.
После се разсмя от собствените си глупости и продължи:
— Чували ли сте нещо по-безсмислено, мадам?
— Не! — каза имитацията на Кетрин Хепбърн.
— И аз… — каза Козела и изключи апарата.
После се обади на Флора. Когато чу гласа й каза:
— Обичам те! Обичам и сина ти, и майка ти, и всичко, свързано с вас, обичам и дома си, но ако продължа ще бъдете мъртви. Ще се върна, когато мога, скъпа!
— Йон! — изкрещя Флора, но Козела изключи телефона.
X
Ангел Сотиров беше рус, светлоок, слаб и жилав. Хората се раждаха по най-различен начин — едни умни, други глупави, трети силни. Той просто се беше родил бърз. Осемнайсетгодишен той пробяга с кецове сто метра за единайсет секунди. Имаше гъвкаво тяло и дълго време го наричаха „Змията“, докато веднъж на улицата, от някаква кино продукция не бяха го спрели с предложение да го пробват за ролята на Христос във филм, който той така и не видя никога.