Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
На това място и в онзи миг Йен изглеждаше съвършен — съвсем като градината с мъхове, духът му се сливаше с величието на храма. Нищо не можеше да му устои…
— Тори…
— Не ми казвай, че никога не си изпитвал подобно нещо, Ръс — въздъхна Тори. — Нима не си срещал жена, която ти се е струвала безкрайно съблазнителна?
— Никога по време на работа.
Тори механично си помисли за Ариел и наследството, което й беше поверил той.
— Искаш да кажеш, докато местиш бумагите по бюрото си, нали? Е, това не може да ме учуди…
— Много благодаря!
— Извинявай — рече тя. — Не заслужаваш подобно отношение. Но старият Ръсел Слейд — онзи, когото познавах, беше доста самодоволен тип, нали? Който винаги бе прав и се мислеше за съвършен…
— Господи, чак пък съвършен…
— Това обаче беше маска, нали?
— Маска? — погледна я учудено той. — Имам чувството, че говориш за някой друг Ръсел Слейд.
— В известна степен си прав — замислено промълви тя.
— Имам и друго чувство — продължи Ръсел. — Че този, за когото говориш, умря в Картечния град. Там, сред червеникавата прах на арената…
— Да — кимна Тори и го погледна в очите. — Нямаш представа колко бях изненадана при онзи инцидент в апартамента на Круз… Дори за миг не допусках, че ще рискуваш да влезеш в играта и да го заблудиш, че си някакъв гений в разкриването на шпиони… — Ръсел се разсмя, а тя се присъедини към него. За пръв път си даде сметка колко й е приятно в компанията му. — После дойде ред на джунглата и битката на арената. Бях убедена, че ще се скапеш — нали затова принудих Бърнард да те включи в екипа? Исках да те унижа…
Сините му очи потъмняха.
— Точно както те унижих аз, когато те изхвърлих от „Алеята“ — промълви той. — По съвсем егоистични причини…
— Не мога да се отърва от чувството, че Бърнард нарочно ни противопоставя — промълви Тори, спомнила си разказа на Естильо за братята близнаци. Не, тук нещата са различни. Бърнард едва ли желае някой да пострада, но приликата е доста силна…
Ръсел остана замислен. Понечи да каже нещо, после се отказа и леко поклати глава:
— Колко странни са житейските ситуации… Никога не си готов за изненадите, които те чакат зад ъгъла. Независимо колко си стриктен и организиран…
— Точно това се случи с мен, след като се запознах с Йен — кимна Тори. Изчака някаква забележка от негова страна, не я получи и продължи: — Прекарахме един фантастичен следобед, после се разделихме… Но аз не бях забравила защо ми трябваше контакт с него и го проследих…
Мръкваше се, наближаваше време за вечеря. Последвах го до един ресторант в Киото. Там го очакваше…
— Нека отгатна — вдигна глава Ръсел. — Очаквала го е Фукуда!
— Точно така — кимна Тори. — Те бяха любовници.
— Исусе!
— Да. Аз се оттеглих, тъй като вече разбрах причините за посещението му в Киото… Той просто беше дошъл на среща с приятелката си…
Събрах известно количество информация за Фукуда и започна да ме обзема тревога. Колкото повече неща научавах за нея, толкова по-лоша ми се струваше ситуацията. Познавах Йен достатъчно, за да не искам да го изпусна. Бях сигурна, че ако някакъв съветско-японски договор действително съществува, неговите клаузи са изработени от Йен. Но как да се отърва от Фукуда?
Върнах се в Токио и измислих нов номер — да се появя пред него в ролята на клиент… Нали помниш, че ти поисках фалшива фирмена регистрация?
— Как да не помня! — въздъхна Ръсел. — Заради тези документи отделът работи дори на Четвърти юли!
— Опитах се да поддържам с него чисто делови отношения, но той беше на друго мнение — продължи Тори. — Призна си за Фукуда, но твърдеше, че тази връзка е без значение. Искаше мен и нищо не можеше да го спре…
— Чувствителен тип!
— Най-странното е, че наистина беше чувствителен — кимна Тори. — По особен, бих казала селективен начин… Приличаше на прожектор. Всичко под лъчите му трябваше да бъде безупречно. Докато тези лъчи не се насочат в друга посока, разбира се… Тогава обектът затъва в непрогледен мрак…
— Като Фукуда…
Тори кимна с тава.
— Йен твърдеше, че отношенията им вървят към своя край. Поне за него. Призна, че му е интересно да си играе с огъня, бяга едва когато стане прекалено напечено… Може би по този начин искаше да намекне какво ме очаква в бъдеще…