Скулптора
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скулптора». Краткое содержание книги:
— Много сте самоуверена. Мислите ли, че сте толкова добра?
Усмивка озари лицето й за секунда.
— Още по-добра съм — отговори жената без колебание. — Дайте ми компютър и веднага ще започна работа. — Посочи списъка в ръцете му. — Но засега това може да бъде начало за нас.
Известно време никой не каза нищо.
— Нас? — попита Карлос.
— Прокурор Брадли иска да ви помогна, колкото мога повече. Това ни събира в един отбор, нали? — Очите й отново се насочиха към Хънтър.
— Госпожице Бомонт — каза Робърт и остави списъка на бюрото си. — Ние сме специалната секция към отдел „Обири и убийства“. Това не е градинско увеселение. Знаем, че окръжният прокурор няма търпение да постигне резултати. Ние също. Признателни сме ви за помощта и сте права, че списъкът е добро начало. Но не съм упълномощен да включа някого в разследването, без да се посъветвам с моя капитан. Преди всичко тя не гори от желание цивилни лица да участват в разследванията на отдела.
Алис се усмихна и се приближи до таблото, където бяха закачени снимките от местопрестъплението. Имаше чувствена походка — бавна и отпусната, сякаш знаеше, че на мъжете им харесва да я гледат как се движи.
— Не бъдете скромен, детектив. Упълномощен сте да включвате когото искате в екипа си — отвърна тя спокойно. — Проверих. Тук вие издавате заповедите, а всички други слушат и изпълняват. В моя случай обаче прокурор Брадли е говорил с шефа на полицията Мартин Колинс, който на свой ред е говорил с вашия „неизгарящ от желание“ капитан. Тя нямала голям избор. Опасявам се, че и вие нямате. Прокурор Брадли винаги получава каквото иска.
Хънтър беше достатъчно опитен и знаеше, че възраженията няма да доведат доникъде. Мразеше хората да си навират носа в разследванията му и да му диктуват какво да прави и затова му се носеше славата, че не се придържа съвсем стриктно към протокола, но в полицията имаше йерархия и той беше на много ниско стъпало. Понякога трябваше да отстъпваш, за да се спогаждаш с хората, и случаят в момента изглеждаше точно такъв. Той не каза нищо.
Алис огледа снимките само за миг.
— Боже мой! — промълви тя й бързо се извърна.
Погледът на Хънтър остана прикован в нея.
— Познавах добре Дерек — каза Алис с по-мек глас. — Помагала съм му в десетки дела. Помогнах му да изпрати в затвора много от хората в този списък. Той беше добър човек, който не заслужаваше такава участ. Искам да помогна. И знам, че мога, защото съм добра в работата си. Моля ви, дайте ми възможност да ви помогна да заловите копелето, което му причини това.
19.
Преди Хънтър да успее да каже нещо, на вратата отново се почука.
— Доста сме заети тази сутрин — подхвърли Гарсия и после извика: — Влез.
— Извинявам се — отвърна мъжки глас отвън. — Няма достатъчно работници.
Всички в стаята се намръщиха. Карлос се приближи до вратата и я отвори.
На прага стоеше новобранец полицай в безупречно изгладена, чисто нова униформа. В двете си ръце държеше голям пакет, увит в дебел найлон, залепен с тиксо.
— Изпращат ви го от лабораторията по криминалистика, детектив.
— Добре, благодаря. Аз ще го взема — каза Гарсия и го взе от него. Пакетът беше по-лек, отколкото изглеждаше. Основата му беше плоска и се хващаше лесно. — До таблото ли? — обърна се той към Робърт, след като остави вратата да се затвори след него.
— Да, мисля, че ще бъде добре. — Хънтър разчисти място на масичката и я премести по-близо до таблото със снимките. Гарсия внимателно сложи пакета върху нея.
— Какво е това? — попита Алис и се приближи от другата страна.
— Копие в естествен размер на това — отговори Карлос и посочи снимката на таблото.
Робърт видя, че жената затаи дъх.
— Работили ли сте толкова близо с екип за разследване на убийство? — попита той.
— Не — твърдо отговори Алис, без да се смущава.
Хънтър извади джобно ножче и го отвори.
— Както вече споменах, това не е градинско увеселение. — Той сръчно сряза тиксото. — Може да останете, ако искате, но няма да е пикник.
— Мразя пикниците — не се предаде тя.
Детективите смъкнаха черната найлонова опаковка и я пуснаха на пода. Дълго време единственият звук в стаята беше бръмченето на вентилатора зад бюрото на Гарсия. Доктор Хоув беше права. Криминалистите наистина бяха свършили фантастична работа с възпроизвеждането на извратената скулптура. Копието беше направено от бял гипс, излят върху лека дървена основа, без оцветяване, но кожата на Карлос пак настръхна и дъхът на Алис секна.