Лабиринтът - Невъзможно бягство

Отново затвори очи и след поредната серия мрачни мисли сънят най-сетне дойде.

На сутринта Чък трябваше да го измъкне от спалния чувал, завлече до душовете и после до съблекалнята. През цялото време Томас бе сънен, завладян от безразличие, мънкаше че го боли глава и че иска да си легне. Почти не помнеше закуската и следващия час. Не помнеше какво е ял. След тежката нощ умората не си бе отишла, болеше го удареният хълбок.

Ала вече знаеше, че в Езерото не гледат с добро око на тези, които се излежават денем.

Стоеше заедно с Нют пред Кървавия дом в очакване на първата учебна среща с блюстител. Въпреки тежката нощ изпитваше желание да научи нещо повече и се радваше, че ще има възможност да отвлече мислите си от Бен и гробището. Чуваше се мучене на крави, блеене на овце, грухтене откъм свинарника. Някъде наблизо залая куче и Томас си помисли, че ще е добре, ако Пържитиган не се опита да вложи нов смисъл в думата „хотдог”.

„Хотдог — помисли си. — Кога ли за последен път съм ял?”

— Томи, слушаш ли ме изобщо?

Томас излезе от унеса си и се съсредоточи върху Нют, който му бе говорил от доста време — не бе чул и дума от казаното.

— Да, извинявай. Снощи не можах да спя.

— Едва ли мога да те виня. — Нют го погледна със съжалителна усмивка. — Сигурно съм доста коравосърдечно копеле, щом те изведох на работа, като знаех какво преживя.

Томас сви рамене.

— В момента работата е най-доброто лечение за мен. Каквото и да е, само да ме разсее.

Нют кимна и усмивката му стана по-искрена.

— Сече ти пипето, Томи. Такива като теб ни трябват, за да поддържаме това място. Станем ли твърде лениви, мъката ще ни срине. Ще започнем да й се поддаваме. Толкова е просто.

Томас кимна и изрита умислено един камък по прашния каменен под на Езерото.

— Какво се чува за момичето от вчера? — попита той. Ако нещо бе успяло да проникне през мъглата на това дълго утро, бяха мислите за нея. Искаше му се да научи повече, да разбере каква е връзката, която усещаше.

— Все още е в кома, или поне спи дълбоко. Фелдошарите я хранят с лъжица, Пържитиган й забърка специална супа. Следят постоянно жизнените й показатели. Всичко е наред, Само че сякаш е мъртва за този свят.

— Толкова е странно — подхвърли все така замислено Томас. Ако не беше инцидентът с Бен, вероятно цяла нощ щеше да си мисли за момичето. И тогава пак нямаше да може да спи, но по друга причина. Толкова много искаше да научи коя е тя и дали я е познавал преди.

— Аха — кимна Нют. — „Странно” определено е не по-лош от всеки друг израз.

Томас погледна над рамото му към боядисания в червено хамбар.

— Е, с какво ще започнем? Ще доим крави или ще заколим някое нещастно прасенце?

Нют се разсмя, звук, който, осъзна Томас, не бе чувал често откакто бе пристигнал.